Неконституционно е извънредното положение: върховен съдия

Изграждането на Република България като правова държава е основна цел, поставена с преамбюла на върховния закон. Чл. 4, ал. 1 КРБ очертава пътя за постигането ѝ – Република България да се управлява според Конституцията и законите. Принципът на разделение на властите е основополагащ за изграждането на правовата държава. Чл. 8 КРБ разделя държавните власти на законодателна, изпълнителна и съдебна (чл. 8 КРБ). Конституцията не допуска една държавна власт – законодателната, да изключи или ограничи основно правомощие на друга – съдебната, та дори и в период на обявено извънредно положение.

С чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., се спират процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на делата, определени в приложение към закона. Процесуалните закони (ГПК, АПК и НПК) определят срокове за разглеждането, развитието и приключването на делото. В зависимост от сроковете са и процесуалните действия на съда и на страните. Делото се счита за образувано и висящо с изявлението, чрез което гражданин, юридическо лице или държавата, отправя до съда искане за защита на нарушеното или застрашено свое право.

Чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП не възпрепятства в периода на извънредно положение да се образуват съдебни дела. Чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП възпрепятства развитието, разглеждането и приключването на съдебното дело през този период. Съдебният акт (решение, присъда, определение, заповед) изразява предоставената съдебна защита по нарушеното или застрашено субективно право, но чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП не допуска да се развие и приключи съдебното производство, насочено към постановяване на този акт, освен за определени дела в изключенията, предвидени в приложението към чл. 3, ал. 1. В периода на обявеното извънредно положение с двете решения на Народното събрание гражданите, но също юридическите лица и държавата, не могат да получат съдебна защита на нарушените свои субективни права и законни интереси. По правило, по заведените от тях дела не може да се очаква влязъл в сила съдебен акт, освен ако той е окончателен, каквито не са болшинството актове.

За периода на извънредното положение конституционното право по чл. 56, ал. 1, вр. чл. 117, ал. 1 КРБ е не само временно ограничено, но чл. 3, ал. 1 ЗМДВИП възпрепятства постигането на целта от неговото упражняване – постановяването на съдебния акт, чрез който съдът предоставя защитата по спорните права или правоотношения. Чрез чл. 3, ал. 1, пр. 1 ЗМДВИП законодателят изключва основна компетентност (основно правомощие) на съдилищата в Република България – да правораздават, а я допуска само по изключение – за делата, изброени в приложението към закона. Те са незначителен брой откъм общия брой на образуваните и на онези, които дори Законът задължава съдилищата да образуват в периода на извънредното положение.

Изключенията в Закона не защитават тезата, че в периода на извънредното положение съдилищата осъществяват основното свое конституционно правомощие – да правораздават. Чл. 3, ал. 1, пр. 1 ЗМДВИП е в противоречие с чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 57, ал. 3, чл. 56, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 и 2  КРБ. За онези съдебни дела, които касаят право на собственост на частноправен субект (гражданските имуществени между равнопоставени субекти), следва да се добави, че правото на иск е действие на управление, същностен елемент от съдържанието на правото на собственост. Съгласно чл. 17, ал. 3 КРБ, частната собственост е неприкосновена и под нейната защита попадат и всички притежания, вкл. и вземанията. Изключенията от тази неприкосновеност са също в Конституцията – чл. 17, ал. 4 КРБ и в чл. 33, ал. 1, изр. 2 КРБ. Упражняването на правото на иск или жалба и постигането на неговата цел – съдебна защита чрез правосъден акт, не е сред изключенията. Неприкосновен е и личният живот на гражданите (чл. 32, ал. 1, изр. 1 КРБ). Съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ всеки има право на съдебна защита срещу незаконното засягане на неимуществените права, които произтичат от накърняването на тази неприкосновеност. Чл. 57, ал. 3 КРБ не допуска временното ограничаване при извънредно положение на правото по чл. 32 КРБ, както и на основните права на гражданите по чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 КРБ, включително чрез дирената за тях съдебна защита.

Така втори се явява въпросът за избрания от законодателя критерий, по който определя съдебните дела в изключението – по предмета на делото. Едва ли критерият съответства на извънредните обстоятелства, наложили извънредното положение – опасността от пандемия от COVID-19 – и на мерките и действията, които държавните органи следва да предприемат, за да ги преодолеят. Съответна на адекватните мерки и действия е разпоредбата на чл. 6а, ал. 2 ЗМДВИП. Тя обаче следва да се прилага за всички съдебни дела в периода на извънредното положение, а не само за онези, които съгласно противоконституционният закон съдилищата разглеждат по изключение.