А ако след карантината стане още по-страшно?: Георги Господинов

- осмелявате ли се да се прегърнете, подавате ли си ръка като в света от вчера или заставате автоматично на два метра и се усмихвате неловко. Има време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане, казва Еклесиастът. Въпросът е: като мине едното и дойде другото време, ще се прегърнем ли отново с лекота - или прегръдката ще е изчезнал жест.

Страхът е физическо усещане, а тялото има собствена памет. Чупил съм и двата си крака и помня как прохождах всеки път отново, от нулата. Пета, стъпало, пръсти, пета, стъпало, пръсти… Единият крак пред другия, но не с цялата тежест. Извади страха от тялото, викаше зад мен санитарят, ходи. Лесно е да се каже „стани и ходи”. Затова, като си със счупен крак, започват да те изправят още на втория ден. Да не забрави тялото, че може да стои право.

Вече трябва да започнем или дори да сме започнали да се готвим за света навън. Да прохождаме в главите си. Да проиграем онази ситуация, в която срещаме приятел навън. Да приготвим лицето си за всяко срещнато лице, както пише Елиът. Да започнем постепенно разговора за други неща. Защото и с криза се свиква, това ние го знаем добре. И с отнета свобода се свиква, даже може да е по-уютно. А и страх лозе пази, както казват тук. Хубави лозя сме отгледали от страха си.

Добрата и лошата новина

Няма да е чудно, ако след две-три години всичко сега ни изглежда като един не толкова мрачен ленив следобед. И няма да е чудно, ако поискаме да се върнем обратно. Както някои днес искат да се върнат в миналото. Там винаги е по-сигурно, макар че бродят предимно призраци.

Добрата новина е, че един ден това ще свърши, ние ще отворим леко вратата, ще потъркаме очи, ще ни се завие леко свят от света и ще излезем. Но има и лоша новина. Твърде възможно е веднага да усетим, че отсега нататък ще бъде по-зле дори от стоенето по стаите. И сами да поискаме да се върнем обратно в тях, с райбера отвътре. Да, карантината, от която излизаме, може да се окаже по-светлият период. Светът поне още е бил цял. На пауза, но цял. На легло, но в съзнание. Затова: да се върнем в спокойствието на стаите.