Адвокатурата: ВКС да преразгледа практиката си за лихварството

В предложението на адвокатурата се напомня, че разпоредбата на чл. 252, ал. 1 НК е бланкетна и за да бъде осъществен съставът на това престъпление, следва да е нарушена конкретна материалноправна разпоредба от друг нормативен акт, уреждащ материята на банковите сделки.

Според адвокатите изискването в НК за „съответното разрешение“ се отнася единствено към „изключителната банкова дейност“, към която спада публичното привличане на влогове и предоставянето на кредити за своя сметка и на собствен риск, тъй като тази дейност е и монопол на банките. От ВАдС подчертават, че отпускането по занятие на кредити, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не само не е изключителна банкова дейност, но и по дефиниция не може да се осъществява от банка и затова изобщо не представлява „банкова дейност“, съответно не може да бъде престъпление по чл. 252, ал. 1 НК.

„Включването на други финансови сделки в понятието „банкова дейност“ по чл. 252, ал. 1 НК е прилагане на правото по аналогия и е недопустимо“, категорични са адвокатите.

В предложението си те посочват и едно решение на ВКС, което е в противоречие с останалата практика на съда.

„Затова Висшият адвокатски съвет счита, че по поставения въпрос е налице не само неправилна, но и противоречива практика по тълкуването и прилагането на чл. 252, ал. 1 НК, което налага нейното преодоляване чрез постановяването на тълкувателно решение от ОСНК“, пишат в заключение от ВАдС.