Държавата на празните училища и пълните стадиони: защо търпим

мерят функционалната грамотност на нациите. И  на нашата в това число. Изоставаме много от предпоследните. Близо половината ни деца са неграмотни аналогово.
За дигиталната грамотност съдим по същите резултати, дошли след уж дистанционно преподаване при 80% цифрово неграмотни учители по данни на самото министерство. МОН вдига заплатите им като подкуп, вместо да им постави условие да покрият поне елементарно ниво на дигитални компетенции. По него сме с много последни в ЕС с 29% при средно 56% за Съюза и 80% на водещите държави. Най-високо в класацията са най-богатите.
А най-богатите първи отвориха училищата си след коронаистерията. Ние предпочитохме те и другите храмове на науката – университетите, да останат с катинар.
Но да се заразяват хората при много близкото общуване на стадионите. Въпреки че даже от щаба заявиха, че викането на открито е опасно.
Както би казал някой разумен човек, то поне футболът ни за нещо да ставаше. А той не става. Обаче властта я е страх от агитките и притиска олигарсите посредством клубове, които са бездънни ями. Пък после няма да пишат „бос”, когато се обръщат в смс към премиера ли?
Ето затова властта вика: юруш на стадионите. И хич не я е страх, че някой ще се заразява.
Защото пък вдига клиничните пътеки за Ковид19 тъкмо другата седмица. А парите в болниците не стигат до пациентите, но правят шефовете на същите тези държавни здравни заведения официално декларирани милионери. Пък те отделят 25% за партийната каса. И така...
После ще има нов пик, нов бум, нов шок и ужас, а за виновни няма да се признаят тези, които дават баницата според народната поговорка. Ние ще сме им виновни.
Защо търпим?   

Снимка: Ройтерс, Стоян Ненов