Кьовеши: Целта ми е европейската прокуратура да е готова до края на годината

Това беше първата стъпка - срещнахме се, обсъдихме различни въпроси, но не мога да съобщя нещо, което не е окончателно. Важно е обаче да се каже, че според началните оценки, европейската прокуратура трябваше да започне с 32-ма делегирани прокурори. Аз обаче казах, че не е възможно тя да стартира, ако нямаме повече делегирани европейски прокурори. Сега имаме пари за 140 европейски делегирани прокурори в 22 страни членки. Това означава, че минимумът, който се дава от регламента, е по двама делегирани прокурори за всяка участваща страна членка.

Смятате ли, че механизмът за сътрудничество и проверка изигра предвидената си роля за България и Румъния?

Не мога да коментирам за България, защото не знам подробности. Мога обаче да кажа, че за Румъния беше полезен инструмент за реформа в правосъдната система, за приемането на ново законодателство, както и за постигането на повече ефективност в борбата срещу корупцията. Не мога да коментирам за България, защото нямам достъп до официалните документи.

Главният прокурор Гешев обаче е заявявал много пъти, че прилага в България модела, който вие прилагате в Румъния. Съгласна ли сте?

Не съм чула това изявление, не съм наясно какво точно е казал и затова е много трудно да коментирам в този момент.

Но сигурно сте наясно с протестите в България с искане за неговата оставка, както и тази на премиера и на правителството. Част от тях са именно във връзка с корупцията и злоупотреби с европейски фондове. 

Това са граждански движения и по принцип не коментирам никакви събития, които не са директно свързани с моята позиция. 

Дали приключени дела за злоупотреба с еврофондовете могат да бъдат отворени отново? В България такъв пример е делото по програмата САПАРД. 

Европейската прокуратура е прокурорски офис. По принцип, всеки прокурорски офис може отново да отвори дело, което е било затворено от друг. След като обаче едно разследване е приключило, ако има нови факти и ситуация, обикновено прокуратурата може да го възобнови. Така е с европейската прокуратура - дори и да е приключила някакво разследване, тя може да го възобнови.

Бихте ли казали повече за механизма, по който европейската прокуратура ще може да преразглежда вече приключени дела?

Много е трудно това да се коментира за европейската прокуратура, защото ние ще работим с 22 различни страни членки. Това означава 22 различни криминални съдилища и 22 различни криминални процедури. Например в страната, която познавам най-добре - Румъния, ако прокурорът затвори дадено дело, този, който е заинтересован от този случай, може да изпрати оплакване до съда. Съдът трябва да реши дали делото да бъде възобновено и ако реши, че не може, решението е окончателно. След това всичко зависи от случая, новите факти, дали са се появили още замесени или нови престъпления, свързани с него, така че е много трудно да се коментира. Важно е да се каже, че нашата дейност ще се базира върху регулации и във всяка страна-членка европейският делегиран прокурор трябва да взема предвид националното законодателство. Така че ще видим къде ще бъде възможно да се отворят отново дела и къде не на базата на вътрешното законодателство.

Може ли хора, които не са в законодателната сфера, т.е., обикновени граждани, да ви сезират за повторно отваряне на дела?

Ние имаме задължителна юрисдикция. Това означава, че винаги, когато имаме важна следа и солидна информация, то трябва да започнем разследване. Как да очакваме това да стане на практика? Има основно две възможности. Първо граждани, частни фирми, обществена администрация, всяка институция може да изпраща информация чрез обичайните канали - към местната полиция или който и да било прокурор. Ако обаче се окаже, че