Прави се опит да бъде дискредитирана дейността ни: Прокурори срещу ССБ

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България остро възразява срещу недопустимия опит да бъде дискредитирана дейността на българските прокурори чрез поредната публична  манипулация от страна на съсловна организация на магистрати, внушаваща на гражданите на Република България, че дейността  на Прокуратурата на Република България /ПРБ/ се осъществява в нарушение на фундаменталния принцип за Върховенството на закона. Решението от 19.09.2020 година на Общото събрание на Съюза на съдиите в България /ССБ/ за сезиране на Висшия съдебен съвет /ВСС/ с декларация за „оценка на публично известни факти за дейността на главния прокурор ” и почти едновременния с това решение призив на  съдия Емил Дечев – член на УС на ССБ, към прокурорите от страната да бойкотират избора на член на Висшия съдебен съвет от професионалната квота на прокурорите, можем да оценим единствено като  стремеж към умишлено насаждане на  негативно впечатление за дейността на представителите на държавното обвинение и съзнателно принизяване на постигнатите резултати на Прокуратурата в тежката борба срещу престъпността и корупцията. 

Конституционно правомощие на Прокуратурата е да привлече към наказателна отговорност всяко лице, извършило престъпление, независимо от неговата политическа принадлежност, социален или икономически статус. Упражняването на тази компетентност следва да бъде обосновано единствено от спазването на закона, доказателствата по конкретните дела и вътрешното убеждение на наблюдаващите прокурори.

Предстои изключително важен, не само за съдебната власт, но и  цялото ни общество дебат. А той ще бъде основно за това, дали везните на Темида ще се наклонят в полза на здравия разум и достойнството на съдебната ни система или ще надделее  политиканството.

ПОЛИТИКАТА НЯМА МЯСТО В ПРАВОСЪДИЕТО!

Ноторно известно е, че публикуването на доказателства по дела от висок обществен интерес е извършено със съгласието на съответния наблюдаващ прокурор в съзвучие със съществуващата в Наказателно- процесуалния кодекс на Република България регламентация /чл.198 от НПК/. Факт е, че чрез публикуването на тези доказателства  става възможно за гражданите на нашата държава сами да изградят мнение относно основателността на упреците, отправяни от защитници на обвиняемите към ПРБ. Прокуратурата има задължение да предоставя на обществото вярна и обективна информация за своята дейност и резултатите от нея. Това се отнася с особена сила за делата с висок обществен интерес и значимост. В тази насока е и утвърдената европейска практика, а именно: чл.4 § 3 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 год.; чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека; Препоръка Rec (2003) 13 на Съвета на Европа относно предоставянето на информация чрез медиите във връзка с наказателни производства; Мнение № 9 (2014) на Консултативния съвет на Европейските прокурори и Препоръка на Съвета на Европа 2000/19. Неверни са спекулациите за засягане презумпцията за невиновност, доколкото ПРБ, чрез изявленията на свои представители по конкретните наказателни производства, е целяла единствено огласяване на факта за водени разследвания и предоставяне на своевременна информация на медиите и гражданите за проведените операции и действия по разследването в най- общ план. В тази насока е и константната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, съгласно която подобни действия са в съзвучие с чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, като те не нарушават презумпцията за невиновност. Единственият орган в правовата ни държава, който взема решение относно виновността или невиновността на подсъдимите е българският съд и никой друг орган, институция или физическо лице не следва да изземва тази функция.

В този контекст намираме, че  призивът на ССБ да се извърши проверка на случаите, в които Прокуратурата разпространява доказателства, на практика изисква от ВСС да провери всяко конкретно дело с публично огласени доказателства.  Правомощие, с което кадровият орган не разполага, нито по Конституция, нито по закон.

Опитите за принизяване и обезценяване на дейността на Прокуратурата чрез разпространяване на внушения, че личността на главния прокурор е „фактор за произвол и подриване на върховенството в правото”  можем да квалифицираме единствено като недостойни и недопустими, целящи създаването на негативен облик на работата на прокурорите и насаждане на отрицателно отношение към тяхната дейност.

Квалификациите за създаване на „паравоенно образувание“, за „застрашаване на граждански мир в правовата държава“, за „силови действия“ са обидни, неетични и манипулативни. Прокурорите по конкретните досъдебни производства упражняват своите професионални задължения стриктно в рамките на закона. Припомняме, че извършените  действия по разследването в сградата на Президентството са извършени след получаване на надлежни разрешения от независимия български съд и са били насочени не към личността на Президента на Република България, а по отношения на служители в президентската администрация. Българските прокурори спазват разделението на властите като един от основополагащите принципи за устройство на демократичната държава и отдават дължимото уважение, както на президентската институция, така и на останалите власти и институции.