ЕК иска 70% имунизирани до лятото, но България няма как да го направи

За да не е отговорността на ЕК пълна обаче, разпределението на поръчаните дози към страните членки не бе автоматично. Те имаха свободата сами да сглобят заявката си колко ваксини от коя компания желаят в рамките на дадена квота, без да са задължени да я изпълнят цялата и без да са задължени да поискат количества от всички производители. За България например сумарната квотата е била общо 30 млн. дози, но в крайна сметка правителството е решило, че това е прекомерно много и е поръчало малко под 13 млн. дози (достатъчни за 6.5 млн. души) от 5 компании.

В микса си България е заложила основно на AstraZeneca: утвърдена в сферата на ваксините европейска компания, която обеща лесен за логистика и съхранение продукт на много изгодна цена. Към лятото на миналата година нейната ваксина бе и водещата разработка и се очакваше да стане първа. Нещата обаче не се развиха така и в крайна сметка България, а други страни, избрали този пестелив подход, в момента нямат шанс да разгърнат масова ваксинация преди лятото, ако не и есента, а процесът по имунизациите вероятно ще се проточи и през следващата година. Ваксината на AstraZeneca освен това, изглежда, показва и много по-ниска ефективност за предотвратяване на Covid-19, в сравнение с тези на Pfizer/BioNTech и Moderna.

Така имунизациите, изглежда, ще се случват на различни скорости в ЕС - по-богатите страни, които са заложили в по-голяма степен на новаторските и по-скъпи ваксини на Pfizer и Moderna, и които могат да организират по-сложната им логистика, ще напредват по-бързо, докато имунизациите в други, които са разчитали повече на евтината ваксина на AstraZeneca ще се забавят. На този фон идеята за въвеждане на имунизационни паспорти, с които ваксинирани граждани на ЕС да могат да пътуват свободно, а за другите да се изискват PCR тестове и карантини, се превръща в чувствителна тема, която носи потенциал за ново ниво на разделение.