Защо България предпочете ваксината на Astra Zeneca пред останалите

Всяка държава в ЕС има определена квота в зависимост от броя на населението от доставките по сключените от Европейската комисия договори с производителите на ваксини. За България тази квота е 1,55% от всички дози по всеки договор. Това обаче е квота, която правителството може да реши да използва изцяло, а може и да не реши. Всичко в рамките на тази квота е избор на съответното правителство - от коя фирма и по колко.

Повече от половината заявки са от Astra Zeneca

До декември месец миналата година Европейската комисия има сключени договори за 300 млн. дози с Pfizer/BioNTech, за 160 млн. дози с Moderna и 400 млн. дози с Astra Zeneca. Именно тези бройки държавите трябва да разпределят, като всяко правителство договаря само доставките за страната си. Условието е да се ограничи в квотата - т.е. България може да поръча колкото иска ваксини от всяка от фирмите, стига те да не са повече от 1,55% от всичките за ЕС.

Според отредената за България квота, страната има право да поръча до 4,6 млн. дози от препарата на Pfizer, както и по 2,4 млн. дози от Moderna и 6,2 млн. дози от Astra Zeneca.

Здравните власти обаче не използват цялата квота и решават да поръчат ваксини от различните фирми в различно съотношение от това на ниво ЕС. До декември 2020 г. София поръчва 1 млн. ваксини от Pfizer (с което достига до 0,33% от общата поръчка, а не до отпуснатите 1,55%). От препарата на Moderna България поръчва едва 500 хиляди броя (което е 0,31% от общата поръчка на ЕС).

Най-голямо количество ваксини България поръчва от Astra Zeneca – точно 4 518 323 бройки. Това число най-много се доближава и до квотата, на която страната има право. Договорените препрати са 1,13% от всички за Европа.

През януари месец, след като стана ясно, че София изостава с ваксинациите, правителството съобщи за нов договор с Pfizer/BioNTech. Междувременно ЕК сключи анекс с компанията и увеличи с още 300 млн. броя договора си с нея. Така Pfizer трябва да осигури 600 млн ваксини за населението на ЕС. А България от своя страна съобщи, че ще получи още 2,9 млн бройки от ваксината в бъдеще.

Сметката показва, че общо всички ваксини, които София ще получи от Pfizer и Moderna, са 4,4 млн. дози. Т.е. дори с новата поръчка от месец януари техният общ брой не достига заявеното количество от Astra Zeneca. А тази ваксина все още не е одобрена и отдавна беше известно, че тя не е сред първите в процедурата за издаване на разрешение.

Други предпочитат Pfizer/BioNtech

На този фон в края на ноември Германия е поръчала 70 милиона дози от Pfizer/BioNTech. От Moderna Берлин е заявил 15 млн. дози. А поръчката от Astra Zeneca е 56 млн. дози. През януари Германия е увеличила поръчката си от Pfizer на 90 млн дози. Видимо страната е заявила най-много от препарата на Pfizer/BioNtech, който беше първият одобрен. Така ваксинацията може да върви по-бързо.

В Чехия също се вижда различна картина. Правителството в Прага е заявило от Pfizer 3,525 млн. дози, от Moderna - 1,9 млн. дози, а от AstraZeneca - 3 млн. дози. И там първата одобрена ваксина е била предпочетена и ваксинирането набира скорост.

Великобритания, която вече не е част от ЕС и чието правителство инвестира в препарата на Astra Zeneca и Оксфорд, e заявила 100 млн дози от него към края на миналата година, но е договорила и 40 млн дози от този на Pfizer. Лондон обаче одобри ваксината на Astra Zeneca в края на декември и там ваксинирането върви с бързи темпове.

Общо за Европейския съюз делът на договорите за препрати се разпределя така: ваксините на Pfizer са 26,4%, на Moderna - 7,6%, а на Astra Zeneca – 17,6%.

Всички тези числа може да ви объркват, но показват ясно как другите държави в ЕС имат предпочитание към първите одобрени ваксини, а България се откроява с фаворизирането на фирма, чийто препарат все още няма разрешително.

Кой е преговарял от името на Astra Zeneca?

Зададохме въпроса защо България е заложила в най-голяма степен на Astra Zeneca за доставка на ваксини. Засега нямаме точен отговор. Според обясненията на здравния министър пред медиите „причините не са политически“.

Потърсихме отговор и от "Астра Зенека - България". Попитахме компанията дали роднинската връзка между нейния директор Зоя Паунова и евродепутатката от ГЕРБ Ева Майдел е оказала влияние при преговорите за количествата доставки.

    Поискахме да научим също кой е водил преговорите с българското правителство от страна на Astra Zeneca.

Поискахме да научим също кой е водил преговорите с българското правителство от страна на Astra Zeneca, както и кога е постигната договорката за броя на препаратите, водят ли се разговори за допълнителни количества, както и кога се очаква одобрение на продукта и пристигане на първите дози у нас.

От "Астра Зенека - България" не коментираха дали фактът, че Зоя Паунова и Ева Майдел са майка и дъщеря, е оказал влияние на процеса по договарянето, нито дадоха информация кой го е водил от страна на компанията.

"Със сключването на споразумението с ЕК, всички страни-членки имат възможност за равнопоставен достъп до потенциалната ваксина, която ще бъде осигурявана без печалба по време на пандемията", заявиха от фирмата.

В изпратения отговор от "Астра Зенека - България" се казва още, че договорът с Европейската комисия "ще подкрепи производството на до 400 млн дози от кандидат-ваксината срещу COVID-19 на Оксфордския университет, като доставките ще започнат след очакваното регулаторно одобрение в началото на 2021 г".

Как е избрана тази ваксина?

Ваксините се различават по цени и по изисквания за транспортиране и съхранение. Въпреки че цените на препратите официално са конфидециални, вече е известно, че ваксината на Astra Zeneca е няколко пъти по-евтина от тази на Pfizer/BioNTech. В средата на декември белгийски министър публикува в Туитър договорените от ЕС цени, но веднага след това изтри поста си. Според тази информация, ваксината на Pfizer струва 12 евро на доза, тази на Moderna - 18 евро, а препаратът на Astra Zeneca - 1.78 евро.

При други ваксини има оскъпяване и заради специалните изисквания, а България няма