“Не е въпросът да сменим един един с друг, който взима всички решения. А дадем на хората да взимат решения. Да има в икономиката конкуренция, в журналистиката да има свобод, за да се прилагат професионалните стандарти, съдиите да са истински независими от политическо вмешателство”, добави Иванов.
Един от елементите е да се осигури на публичната администрация възможност да си върши работата в полза на обществото без политически натиск, но и със съзнание.
“Публичната администрацията трябва да оперира със съзнанието на своята ограниченост на своята роля, за да не се превръща в бухалка. Хората, които работят там, ако си вършат работата добре и ако са компетентни, да бъдат стабилни. Не всяка партия, която идва на власт да ги сменя”, добави той.
Христо Иванов изтъкна, че осъществяването на промяната и подобряването на живота е в ръцете на хората, без чиято подкрепа това няма да бъде възможно.
“Дали ще се случи, зависи дали от това дали хората ще си останат вкъщи. Дали този хубав разказ ще мобилизира достатъчно надежда, за да излязат да гласуват или ще оставят на корпоративния, зависимият вот, на клиентелните мрежи да решат вместо тях”, каза той.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Прав е Ицето Иванов - за него е много сложно да стане част от управляващата коалиция и неговия господар - олигарха Иво Прокопиев няма да е доволен!
11 юли e денят когато бившият министър на Борисов - Христо Иванов не трябва да влиза в парламента!
Изблиците на гняв заради изгубени ...
бТВ Екшън 24 ноември 22:00ч.
Режисьор: Жауме Балагуеро
В ролите: Фреди Хаймор Том Джонсън Лиъм Кънингам Уолтър Морланд Фамке Янсен Маргарет
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!