Одит установи кошмарни условия в психиатриите

Разпределението на кабинетите в градовете е неравномерно. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности. Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение на деца и юноши с психични заболявания.

Според данни на РЗИ, че през 2017 г. 19 области са осигурени с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население.

През 2018 г. 18 области имат по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2019 г. 21 админинстративни области са с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. При посочените примери даже не се заявяват потребности от специалисти. Подобно е положението и с детските психиатри.

През 2017 г. в 22 области няма детски психиатър, през 2018 г. - 23 области нямат детски психиатър, през 2019 г. - 20 области нямат специалист по детска психиатрия. Лечебните заведения за болнична помощ са в невъзможност да поддържат минималните изисквания на Медицинския стандарт "Психиатрия" по отношение на персонала.

Според одита на Сметната палата няма единна информационна система в здравеопазването и условия за интегрирани грижи, която да гарантира не само информираното управление, но и адекватното проследяване и лечение на пациентите.

Останалите липси за психиатричната дейност в България са, че няма ред за проследяване на всеки един пациент. Липсва поддържаща терапия и различни психосоциални интервенции с оглед обратното социализиране. Необвързаност на амбулаторната дейност с останалата мрежа от услуги.

Няма програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства и др.

От Сметната палата са установили, че няма и наблюдение на резултатите - няма система за оценка на ефективността на предоставяната психиатрична помощ и обвързаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът, по който са регистрирани събираните данни за използваемост и лечение поражда съмнения в тяхната достоверност и не позволява използването им за целите на взимане на управленски решения.