Ковачки в международно разследване за скрити 30 млн. евро в емисии

Фалшиви емисии

Когато България се присъедини към ЕС през 2007, тя беше включена също и в стартиращата Схема за търговия с емисии (СТЕ) – механизъм, създаден да намали емисиите СО2, който днес е крайъгълен камък в климатичните политики на ЕС.

Само три години по-късно обаче, страната беше временно изключена от СТЕ заради подаване на ненадеждни данни за въглеродните й емисии. Тогавашният министър на околната среда Нона Караджова обвини за случилото се „престъпното бездействие на предишното правителство“.

В рамките на СТЕ всички големи замърсители са длъжни да представят годишни доклади за количеството изхвърлен в атмосферата въглероден диоксид. Електроцентралите изчисляват тези стойности с помощта на „емисионен фактор“, който отразява количеството парников газ отделяно при изгаряне на конкретното гориво, а след това плащат квоти за тези емисии.

По-малките електроцентрали използват усреднен национален емисионен фактор, но големите ТЕЦ-ове като „Бобов дол“ и „Брикел“ са длъжни да работят с данни изчислени от акредитирани лаборатории.

Репортери анализираха официалните данни, които двете централи са подали към ИАОС, и установиха, че докладваните емисии за последните три години са чувствително занижени.

Между 2018 и 2020 в ТЕЦ „Бобов дол“ се изгаря микс от суббитуминозни въглища, които според ИАОС имат емисионен фактор 96,1, и лигнит, чийто фактор би трябвало да е 104,2. Но подадените данни сочат, че електроцентралата е отчела фактор под 80 за целия тригодишен период. В Брикел, където се гори лигнит, е отчетен емисионен фактор 90,5 за 2018, 79,5 за 2019 и 76,2 за 2020.

Според Петър Сеизов, експерт по устойчиво развитие, който наред с други специалисти консултира агенцията по околна среда повече от десетилетие, стойностите са толкова очевидно неверни, че той не ги е включвал в докладите си към ЕС за съответните години, в които се правят изчисления на средния емисионен фактор за България в съответните години.

“Действително изключвам тези стойности от калкулациите си, казва Сеизов. Смятам, че се разминават със стандартно очакваните, …. с отчетеното от други електроцентрали в района, както и със стойностите подадени от същите ТЕЦ-ове за предходни години.“

Сам ван ден Плас, директор политики в Carbon Market Watch, неправителствена организация наблюдаваща мерките за облекчаване ефекта от промените в климата, също потвърди, че стойностите са „значително по-ниски от обичайните на пазара на емисии в ЕС.“

Да се изчисли колко точно са спестили ТЕЦ-овете „Бобов дол“ и „Брикел“ е трудна задача, защото цените на емисиите в рамките на СТЕ варират в широки граници. На базата на средна годишна цена от 21 евро за тон през 2019 и 27 евро през 2020 и 2021, което според експерти е консервативна преценка, OCCRP пресметна, че двете електроцентрали заедно са избегнали плащания към ЕС в размер между 26,7 и 32,21 милиона евро.

Изпълнителният директор на „Брикел“ Янилин Павлов обясни, че електроцентралата е докладвала по-ниски емисии, защото е започнала да използва по-обогатени въглища. Той каза още, че емисиите са „калкулирани на базата на данни от независими акредитирани лаборатории и потвърдени от компетентните институции.“

Директорът на „Бобов дол“ Спасов отрече централата да е подавала неверни данни за емисиите си, като допълни, че отговорността за това е на компанията, която верифицира данните. „Този фактор е одобрен и е преминал през всички проверки,“ каза директорът.

Когато му беше показан доклад подписан от един от главните му инженери, Спасов каза, че документът е от верификатора. „Този доклад не е наш. Той е от верифицираща компания, одобрена от българските и европейските институции.“