Плагиатската история на кандидат-министър Барбадос

История на една дисертация

Историята е следната: През 2012 г. на Илиев е присъдена титлата доктор по право в СУ. Дисертацията му е на тема "Законодателният процес в Република България". Дигитално копие от автореферата му се открива в библиотеката на Юридическия факултет.

След защитата на Илиев и издаването на монография със заглавие "Компетенцията на Народното събрание", Наталия Киселова, която е защитила докторат в СУ преди него - през 2008 г., открива в книгата дословно копирани части от своя научен труд "Парламентарен контрол", които не са цитирани. Въпросът е отнесен до ръководството на катедрата по конституционно право, според източници на "Дневник", но скандалът е потушен, като от Киселова е поискано да не огласява случая.

Докторатът на Илиев е защитен със суперлативи от научните му ръководители и научното жури, с председател проф. Георги Близнашки, като му е признат научен принос. На страницата на Софийския университет са налични три становища - на професорите Евгени Танчев, Александър Воденичаров и доц. Бойка Чернева, както и рецензиите на проф. Георги Близнашки и проф. Веселин Цанков. Петимата са единодушни, че става дума за стойностен труд с принос. Доц. Чернева посочва важният извод на Илиев за необходимостта от цялостна стратегия за развитие на българския модел на законодателен процес.

По следите на един научен труд

"Дневник" извървя дълъг път в опита си да открие книгата на Петър Илиев. Тя липсва в иначе обстойните му биографични справки на страницата на кантората му и в Софийския университет. Оказа се, че "Компетенцията на Народното събрание", издадена през 2015 г. от издателство "Нова звезда", е неоткриваема. Изданието очевидно е било продавано в електронните книжарници. На страницата на "Озон.бг" книгата е отбелязана като изчерпана и информацията се вижда само като кеширана версия. На страницата на "Стор.бг" стои надпис "Продуктът е спрян от продажба и не се очакват нови наличности в бъдеще."

"Дневник" потърси книгата директно от издателя "Нова звезда". Оказа се, че и там липсва. От фирмата предложиха да попитат автора дали у него не е останала някоя бройка. По-късно съобщиха, че той е заявил, че няма нито една. От издателството казаха още, че авторът си е изкупил целия тираж.

Проверка на "Дневник" показа, че книгата не е депозирана в 13 екземпляра в Националната библиотека, както изисква законът за депозиране на печатните издания. На въпрос към издателството защо не са спазили това задължение, получихме отговор, че книгата нямала ISBN - уникален номер, който се издава на всяка книга от служба в Националната библиотека.

Книгата на Петър Илиев има ISBN и той е написан в страниците на електронните книжарници. Защо издателството пропуска този факт, не се разбра. "Дневник" провери и в службата за издаване на уникалния номер и оттам потвърдиха, че на книгата на Илиев е издаден ISBN и че издателството не е депозирало задължителните бройки. Дори препоръчаха да подадем сигнал в отдел "Депозит", за да бъде санкционирано издателството.

Книгата не може да бъде намерена нито в антикварните книжарници, нито в юридическите, като тази в СУ, например. Въпреки това юристи я притежават и "Дневник" успя да получи копие от нея, за да направи сравнение.