Общините искат регулирани цени на тока и газа за тях, месечните сметки са като годишни, показват кметове

прави на доста места, какво остава за областните градове, където има електротранспорт във вид на тролейбуси, а те са десетина и в тях живее доста над половината от населението на държавата?
Изобщо не говорим за София, където сметката за ток на метрото – най-големият превозвач в цялата държава с над 400 000 души дневно, през ноември е над 3 ПЪТИ по-висока от миналогодишната. А отделно столицата има да поддържа трамваи, освен тролеите! Пък най-гласовитата част от опозицията в града иска чак и откриване на нови линии на електротранспорта точно в този момент – адекватно ли е това нека всеки сам да отсъди.
Електричеството е основен разход не само за транспорта, но и в най-чувствителните общински заведения – детските градини, училищата, поликлиниките, болниците, социалните и специализираните домове.
Тези услуги, без които не можем, също са изправени пред колапс. Още повече, през последните години, поради изкуствено надуваните от КЕВР цени на парното, масово се применаваше към отопление на ток, особено извън София. Така самите общини няма как да плащат сметките, но и няма как да маневрират. В столицата, където парното е общинско, все пак има някаква възможност за краткотрайни маневри.
Четирите големи областни града, които поддържат сериозна бройка автотранспорт, са силно загрижени от невъзможността да плащат и сметките за газ. Той захранва  повечето возила от този тип в мрежата на обществените им превози, а другите са електробуси. Освен за 4-те най-големи: София, Пловдив, Варна и Бургас обаче тази тема е пареща също за Русе, Стара Загора, Плевен и за повечето други областни градове.
Изключение от транспортните неволи е Кюстендил, където просто се освободиха от градски транспорт преди години и сега не изпитват подобен проблем. Но в по-големите градове отрязване на обществения превоз е невъзможно на практика. Кюстендил също обаче не може да избяга от заплахата с цените на електричеството, както и всички останали общини в България.
Засега правителството не показва намерения да се съобрази с  неотложните нужди на общините!  
Вместо да запазва финансов баланс обаче, което се обяснява като причина, всъщност то образува криза, тъй като досега единственият начин на общините да осигуряват поддържането на нормалния живот в градовете беше прехвърлянето на сметките за следващи периоди. Това обаче вече е невъзможно извън краткосрочен план, понеже дълговата спирала пропада стремглаво.
От това проблемът прераства в сериозно предизвикателство за доставчиците на енергия и горива, но и за цялата финансова система, тъй като общините нямат друг начин да се финансират, освен със заеми.


Наталия Каменова