Прокуратурата ще плати 1,8 милиона лева обезщетение за делото Октопод

Нищо, различно от писмени бележки, изографисани с общи, кухи лафове и словесни еквилибристики (и то на не особено високо равнище). Седем месеца по-късно излиза и окончателното решение на ВКС. Макар и не толкова обемисто, колкото решението на САС, това решение е изключително ценно като практика, доколкото за първи път върховна съдебна инстанция в България присъжда вреди в такъв огромен размер – и то на юридическо лице! Ето защо ние ще се спрем на него малко по-подробно.

На първо място, ВКС присъжда на фирмата допълнителни 220 хиляди лева, която претенция не е била уважена от САС. Съдебният състав приема, че това са вземания от лизингополучатели, които са били отписани по решение на ОС на дружеството – т.е. това е стопроцентова загуба. Съдът също така приема, че ПРБ носи отговорност за тази загуба, като в тази връзка си заслужава да цитираме в пълнота следния пасаж: „В този смисъл е и практиката на СЕС, която приема, че причинната връзка между претърпените вреди и противоправното поведение на длъжника не се прекъсва когато кредиторът не извърши определено действие, с което да предотврати настъпването на вредите, когато това действие представлява необичаен търговски риск /дело Т-178/98, потвърдено от СЕС по дело С-472/00 Р/.“ Очевидно прокуратурата, твърдейки точно обратното, не е запозната с практиката на СЕС – а и да е запозната, не я интересува.

Или както е казал шопът: „Бре, он (т.е. Люксембург) че ми каже на мене!“ Съдиите не възприемат и другия основен прокурорски аргумент, а именно – че била изтекла давността да им се търси имуществена отговорност. Това е меко казано нагло, понеже няма как да тече давност, докато самата прокуратура е във фактическо владение на документите, от чиято липса са произтекли вредите! Иначе казано, прокуратурата се опитва да се позове на и да се ползва от плодовете на собственото си противоправно поведение, за да се изсули от отговорност и да спечели „служебно“ делото. Такъв плосък и фатмашки аргумент обаче не може да мине – или не би следвало да мине – пред никой уважаващ себе си съдия. Най-малко пък пред трима съдии – и най-малко във ВКС.

Решението е забележително и с друго. Както пишат самите съдии, „българската юриспруденция десетилетия наред отричаше правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди.“ Настоящото решение, обаче, съвкупно с още само няколко такива подобни решения, обръща тази практика в последните 2-3 години. Всъщност дружеството претендира и символичните (в случая) 50 хиляди лева за неимуществени вреди, вследствие уронване на доброто му име от прокурорската атака срещу него. Именно ВКС признава правото му да ги получи, макар и не в пълен размер (присъдени са само 10 хиляди). Все пак всеки търговец има репутация, която е един от най-ценните му активи. Когато този актив бъде увреден, т.е. когато тази репутация бъде накърнена – в случая, от прокурорско-стахановски-цветановски ентусиазъм – то тази увреда подлежи на обезщетяване.

В крайна сметка, освен горните 10 хиляди, ВКС присъжда общо ЕДИН МИЛИОН и двайсет хиляди лева обезщетение като „главница“. Понеже делото е заведено през 2015 година, обаче, Каскетурата дължи и лихви за последните 7 години – или общо около 800 хиляди лева. Ето защо, общата формирана сума е над 1 800 000 лева. Разбира се, лихвата ще продължи да се трупа всеки-ден-и-час – до момента, в който прокуратурата не плати и не се издължи. А за десерт и за капак, прокуратурата ще трябва да плати и общо 30 хиляди лева държавни такси и съдебни разноски. Така е и редно, в крайна сметка.