България е обречена държава без ударни инвестиции в образованието. Натрупани са големи структурни проблеми, които не могат да бъдат решени с копи-пейст политика. Голяма част от тези проблеми не могат да бъдат компенсирани в семействата, където на свой ред се трупат поколения неграмотни. На този фон финансирането за образованието пада като дял от БВП в проектобюджет 2023 и ще остане на ниски нива до 2025 г. А това не вещае светло бъдеще, пише в. Сега.
България не е съвсем европейска страна
Сравнителните статистики по ключови показатели в образованието в ЕС са направо натъжаващи. Достатъчен е и най-беглият поглед върху последното издание на „Education and training monitor 2022“ с въведение, писано от настоящия зам.-министър председател Мария Габриел в качеството й на еврокомисар за образованието и иновациите.
Страната ни стои най-зле в Европа заедно с Румъния по много ключови показатели, а сравнителният преглед назад в годините показва, че ако има някакъв напредък, той е твърде бавен. Данните много ясно показват, че в преодоляването на проблемите българското училище трудно може да разчита на семействата – налице е огромна обвързаност между ниски образователни резултати и социалния статус.
По показател зависимост на образователните резултати и социален статус при 15-годишните (на база данните от PISA) България и Румъния са най-зле в Европа. Делът на несправящите се с базови умения при най-непривилегированата като социален статус група у нас надхвърля 50%. Ножицата спрямо привилегированата група е една от най-големите в ЕС.
Какво означава това за икономиката? В нея се вливат голям дял необразовани хора, които трудно могат да живеят добре. Много от тях дори не успяват да изкласят до 8-и клас. И по този показател сме първенци. 14,5% от 15-годишните през 2020 г. в България не са били записани във формално образование.
Графика 1. Дял на 15-годишните, които не са записани в образователната система.
Това са деца, изпуснати още в предучилищното образование. България изостава най-много именно в предучилищното образование, като не финансира този сектор адекватно – тук разликата със средното за ЕС като дял на разходите от БВП е двойна. За предучилищно и начално образование България е инвестирала през 2021 г. 0,8% от БВП срещу 1,7% средно за ЕС. Тук никаква промяна не се задава – детските градини се приемат като нещо странично за системата, въпреки че ролята им е ключова, особено за компенсиране на дефицити в развитието. За адекватна грижа за най-нуждаещите се – децата със специални потребности, пък изобщо не може да се говори.
При висшето образование след чувствителен ръст на показателя дял на записаните сред групата 25-34 години в периода 2012 – 2017 – от 27 на 33%, има задържане на това ниво – едно от ниските нива в ЕС. За сравнение делът на младите хора в Люксембург, записани във висше образование, е 63% през 2021 г.
Графика 2. Дял на младите хора на възраст 25-34 г., записани във висше образование.
Наличието на много големи проблеми е видно ежегодно и от националните данни за успеха на децата. Просто не е нормално на изпит за седми клас по математика цели области да имат среден резултат 17 точки при 100 възможни. Това чисто и просто означава провал.
Вместо да инвестира, правителството реже парите за сектора
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Изблиците на гняв заради изгубени ...
бТВ Екшън 24 ноември 22:00ч.
Режисьор: Жауме Балагуеро
В ролите: Фреди Хаймор Том Джонсън Лиъм Кънингам Уолтър Морланд Фамке Янсен Маргарет