Защо се кандидатирахте за кмет на София?
Когато се изчерпат синдикалните инструменти, защитата на работещите хора трябва да мине на ниво местна и национална власт. Така е в стабилните демокрации. Нормално е работещите да бъдат пряко и активно представени във властта. Не е ясно защо в България синдикализмът се смята за неполитически, а няма как да не бъде. На второ място, това, което се случва в страната е неприемливо.
2 коалиции, които поискаха властта на основание отричането една – друга, я консумират заедно. Значи нямат различия, каквото и да говориха! И образуваха тази Сглобка, както сами я наричат. Крайно време е да се сложи край на това неприлично управление и вярвам, че изборите в София ще бъдат първата крачка. Успехът, победата в столицата може да вдигне вълна за сериозни и истински промени.
В Гърция това се и получи на изборите преди седмица, левицата взе и Атина, и Солун. В Париж управлява лява дама, пък и на Вас проучванията Ви дават шанс...
Не коментирам резултатите на социологическите изследвания. Стига ми, че при непрекъснатите целодневни срещи с хората и в центъра, и в крайните квартали чувствам неподправената енергия за реална, а не декларативна, имитативна промяна. То не е само желание – тече и реален процес – гражданите преодоляват апатията и имат реално желание да участват в смяна на сегашното положение.
А защо се кандидатирахте за кандидат-кмет именно от БСП, червена ли сте?
Не само съм поддържала БСП, а бях и неин член до 2013 г., когато партията избра Пеевски за шеф на ДАНС. Това беше мотивът ми да се оттегля от нея тогава. И не съм членувала в друга. Когато е била на власт, като синдикалист съм критикувала ощетяващи хората позиции, но съм я подкрепяла в голямата картина.
Когато през април получих предложението от БСП-София да стана кандидат за кмет, имах и предложение от Левицата и веднага поставих своето условие: да бъда номинация на обединение вляво на възможно най-много организации, без да се приоритизира някоя от тях. Което и ни се получи. Настоях и за синдикални представители в листата ни, което също бе прието – имаме и от двата профсъюза.
Наистина ли кариерата Ви започва като чистачка?
Да, работих като чистачка в 118-о училище до Окръжна болница. И до днес съм благодарна на директорката и домакина, защото ми влязоха в положението на студентка и ми предоставяха да уча за изпити в стаичката на хигиенистките. Трябваше да работя, а по онова време – управлението на Костов, работа нямаше за млад човек като мен тогава, завършил търговско-банковата гимназия и приет в УНСС. 2 години търсих и намерих чрез бюрото по труда единственото, което се предлагаше. Беше 2000 г. И трябваше да си платя таксите в УНСС, където следвах. После бях хостеса в Макдоналдс, организирах детски рождени дни. Бяха едни от най-щастливите ми години между 2001 и 2003 г.
Родих дъщеря си и не можех да се върна, защото заплатата беше изключително ниска, а майчинството беше 120 лв. Така, вече образована, започнах В МАП Маркетинг Рисърч, където обработвахме данни и отговарях за източните щати на САЩ. Там за първи път се почувствах синдикалист – обединихме нашето звено, което беше пребебрегнато при повишаване на заплатите.
Приложиха ни локаут – групово уволнение. И стигнах до Транстелеком – беше времето на прокарване на мобилния интернет. Нашата система се оказа победена от конкурентната на телекомите. Оставиха ни няколко месеца без заплата. И тогава направо си станах синдикалист, защото трябваше да бъдем компенсирани по линия на фонда за покриване на заплатите на служители на фирми, обявени в несъстоятелност, който беше пълен, но ни направиха „врътка” нашите работодатели Денис Ершов и Митко Събев, които тогава вече воюваха помежду си и деляха холдинга Петрол, към който беше и тази фирма. И попаднах в Отворено общество....
Соросоид значи?
Ако вдигане на телефон и административна помощ по проекти прави човека соросоид, сигурно...Интересното е, че точно по времето ми в Отворено общество прочетох забележителната книга на Достена Лаверн. Експертите на прехода, която обяснява връзките и зависимостите на онази прослойка хора и неправителствени организации, на които всички правителства дават средствата за проучвания, които би трябвало да отиват в нашите ВУЗ-ове и в БАН, но захранват техните псевдо-институти.
Така ги съветват тези „институти” за управленските решения на всички правителства, че резултатите са видими и са непоносими – нашия живот сега...Именно там ме видя г-н Манолов, който точно беше станал президент на Подкрепа, защото работихме заедно по проект.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
някоя мисирка ще пита ли Ваня и Василчо дали са си сложили от тези експериментални течности, за да знаем какво да очакваме
Матю Пери горкият заблуден си замина добре набоден, продавал тениски с агитация за ковид ваксиниране и сега се чудят как да лъжат и да крият, че е умрял от ваксалните отрови, наивното човечество продължава да се самоубива за радост на психопатите милиардери
глобалистът хинков иска да досъсипе горкото здравеопазване, толкова му разбира мозъчето и се дръвчи като дървен бюрократ, щял да прави стъкмистика за какво - за антибиотичната резистентност- виж ми окото, промиха мозъците на хората колко са вредни антибиотиците и те сега измират щастливи с хранителните добавки, в които освен билки има и нерегламентирани лекарства без да са упоменати , но някои добре печелят от тях, авирон напр.- бил антивирусно и дори горките джи пи та хал хабер си нямат, че това е една измама
дай боже един нормален човек да работи за нормалните хора, а не за крадци измекяри и еничари
Григорова няма понятие от работа в кметство, още по-малко на такова ниво! Всеки от новите кандидати има повече качества от Фандъкова, но това далеч не е достатъчно! Григорова е неуправляема и затова не пасва на БСП! Тя може само да взриви БСП и да я доунищожи, което си е постижение!
Судан подписа споразумение с руската ...
бТВ Екшън 24 ноември 22:00ч.
Режисьор: Жауме Балагуеро
В ролите: Фреди Хаймор Том Джонсън Лиъм Кънингам Уолтър Морланд Фамке Янсен Маргарет
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!