Удариха ме с НАП и Списъка Рашков: Висш съдия пред BIRD

Без комисията, която извършва класирането да излезе с ясно становище, по формалните критерии на закона, защо аз не съм класиран. При положение, че бях участника с най-дълъг професионален стаж, че бях участника с най-малко отменени съдебни актове и с най-висок процент, като качество на съдебната си дейност. При положение, че по него време бях председател на най-големия административен съд и съм носил на гърба си тази нелека тежест. Все някакви професионални постижения, които в друга ситуация биха били плюс за кандидат като мен, но ето, аз ви казвам, че не бях класиран и се случи точно това, което ми каза този колега. И ако някога този разговор между вас и мен стане публично достояние, най-вероятно този колега ще се разпознае. Ако има желание може да излезе и да каже “аз съм човекът, който казах това нещо на Радостин Радков.”

BIRD: А какво означава много висш магистрат?

Радостин Радков: Означава магистрат, който от най-високо ниво ръководи определена структура на съдебната власт. И този магистрат, ето давам ви Жокер, той вече не е в съдебната система.

Репортер на BIRD: Сещам се за един такъв.

Радостин Радков: Може да се сетите, да. Неговите думи бяха казани към онзи момент така. Аз не ги усетих като заплаха от негова страна, аз ги усетих като израз на някаква добронамереност и дори загриженост, защото по този начин ми бяха поднесени – виж, направи това и това, което ти казвам, защото започват проблеми които… думите звучаха като някакъв заговор срещу мен.

BIRD: А според вас кой стои в основата на този заговор?

Радостин Радков: Нямам никаква представа. Аз в качеството си на административен ръководител на АССГ, защото със сигурност всички тези неща и разговора, който водим във връзка с този списък 100% са свързани с тогавашното ми битие на ръководител на този голям съд, аз съм постигнал следното, с което се гордея – съдът не влезе в нито един скандал, съдът разви един много добър колектив. В съда няма нито един колега – съдия, който да ме посочи и да каже ето този наш ръководите или председател искаше от мен нещо нерегламентирано. Сигурно и сам можете да предположите, че за да го постигна, това е било свързано с това да отказвам някакви неща, които се искат от мене.

От думите на Радостин Радков може да бъде изведено обосновано предположение кой го е посъветвал да се оттегли от конкурса за съдия във ВАС. Името не е посочено от Радков, но ИВСС може, а и трябва да го разкрие, след като Радков твърди, че е бил обект на натиск в качеството си на административен ръководител на АССГ от овластено лице. Като опосредствано потвърждение на думите на Радков можем да приемем факта, че срещу сегашния административен ръководител на АССГ – Добромир Андреев имаше сигнал, че е се опитал да се намеси в работата на свои колеги по решаването на конкретен казус. Съдиите Антоанета Аргирова и Таня Жилова ясно заявиха, че е ставало дума за “ходатайстване” от стана на Андреев и за “изискване на определен резултат”. Радков обаче отрече да прави паралел с този казус.

Радостин Радков: Не, нямам предвид това. Имам предвид, че за тези 10 години, даже и повече станаха, няма колега, който да каже, че председателя е искал от него нещо, което не е редно, нещо което нямаме право да си го говорим. Не коментирам никого от другите си колеги, просто казвам аз за себе си какво зная. Във връзка с въпроса ви дали предполагам или не предполагам, могат да бъдат много поръчителите, защото много хора са се опитвали да влияят в този голям съд. Убеден съм, че и в най-малкия провинциален съд положението не е по-различно, макар че е в по-малки мащаби. Просто в България има една нагласа сред хора, които имат власт, но не разбират правото и бъркат прокуратурата със съда. Бъркат това, че прокурора има над себе си по-висшестоящ прокурор, който може да го ръководи и контролира действията му, но в съда не е така. В съда председателят на един съд е организатор на работата. Останалите съдии не зависят от него с нищо. Единственото, с което зависи един редови съдия от председателя си е дали навреме ще му подпише молбата за отпуска. В съда председателя развива битовите условия, все неща, които няма общо с принципа на единоначалието, какъвто принцип, заложен още в соц-а съществува в прокуратурата.

Но хората отвън не ги разбират тези неща и смятат, че като започнат да притискат един председател и ако той се поддаде този председател и всичко ще им се случва. Или пък ако си сложат удобен председател на някой съдебен орган всичко ще им се случи от само себе си. Ако някой такъв човек съществува – колега, който е обещал на влиятелни хора “аз мога да ви осигуря всичко в този съд, ако вие ме изберете за председател”, той или откровено ги е излъгал или има някакъв проблем със собствената си глава. Няма как това нещо да се случи. Да, може да се намери поредица от хора, които да са склонни, но ако този председател не намери подходящите хора, които да са склонни да извършват такива услуги, той няма как да изпълнява такива услуги като визираните от мен. Ако този председател пък е човек, който не поема такива ангажименти и не иска да изпълнява такива услуги, обикновено му се случват разни неща. В случая, в контекста на нашия разговор, го включват в някакъв списък, където не му е мястото.

Отвъд казуса със “списъка“ Радостин Радков практически алармира за един много по-сериозен проблем. Съдията даде ясно да се разбере, че той и колегите му са обект на систематичен натиск от страна овластени лица и явно част от административните ръководители и редовите съдии се поддават на този натиск, за да си гарантират спокойствие, кариерно развитие, финансов просперитет или пък всичко това на куп.

Думите на Радков потвърждават индиректно тезите на много съдии и дори прокурори в последните две години, които алармират за тежка намеса на политическата власт в работата на съда и прокуратурата. Остава отворен въпроса дали “списъкът с магистрати, които в нарушение на закона не са декларирали имоти и сметки зад граница“ е бил изготвен от Сотир Цацаров или по-малко вероятно от Иван Гешев с цел да бъдат манипулирани конкретни магистрати или просто е бил съставен в изпълнение на служебните им задължения.