2 млн. за 2 месеца от държавата за издателя на Лили Иванова

Веселин Тодоров беше световно неизвестен, докато не се намеси в скандала с книгите за Лили Иванова. Той излъга няколко пъти за няколко дни: първо, че биографията Просто Лили – издание на списание СЛАВА е била спряна от съда – това беше признато, макар и с половин уста от самата Иванова; второ, че Исак Гозес и Слънце били взели идеята за своето томче от Карбовски и Сиела – Гозес започва да пише творбата си през 1993 г.; трето, че Сиела била завела иск срещу конкурентите с “нефиксирана стойност” – по закон няма как това да стане; четвърто, че била започнала мощна рекламна кампания за книгата, която не е яснсо дали е автобиография на Лили или е цензурирана биография. Човекът каза обаче едно много вярно нещо: такова нещо като готова за публикуване книга на дуета Иванова – Карбовски не му била предадена. Сиреч – не е факт – нито художествен, нито житейски. Или цялата работа е много шум за нищо.
Когато гръм удари, как ехото заглъхва...
Сайтът на Сиела е много любопитен. От него излиза, че само за 2 месеца – от декември до февруари, държавате  наляла 2 милиона лева на издателя на Лили Иванова. На 19 декември “Сиела сключи договор на стойност 1 360 800 лв. с Министерство на държавната администрация и административната реформа. Договорът е в изпълнение на процедурата по обществената поръчка за поддръжка на базите с правна и географска информация на ИСЕП (Интеграционна система за електронно правителство).
Поръчката бе спечелена в консорциум с българското поделение на световния ГИС лидер ЕСРИ и Норма АД”. Същата вечер, пак според сайта, хубавото събитие е отпразнувано с парти с участието на Лили Иванова.
На 24 февруари Сиела пак има повод да черпи. Взема 594 000 лева по процедура с възложител Висшия съдебен съвет. Процедурата е за софтуерна система за контрол на дейността на вещите лица.
Точно съдът гледа преден търг, спечелен от Сиела преди малко повече от 4 години. Тогава пак Министерството на държавната администрация възлага поръчка за 2 934 000 лв. на издателството. Сумата е с близо 2 милиона (!!!) лева повече от тази по оферта на конкурента АПИС. За да бъде неутрализиран той, в състезанието е включена фирмата Инфогард. Тя никога не е произвеждала правна информация, няма нито една продажба, но царският министър Калчев и назначената от него комисия си затварят очите. "Инфогард" копира информационната система на "Норма" и "Сиела" (същите фирми, които печелят сегашната поръчка за 2 млн. на същото министерство). Единствената промяна в софтуера и базата данни е елементарната замяна на фирменото име "Норма" с "Инфогард" или само "Инфо" (папката, съдържаща текстовете на нормативните актове, е преименувана от "Норма" на "Инфо-акт"). Иначе прозорците и менюто са едни и същи. Пълно съвпадение има и в описанието на двата продукта - дума по дума се повтаря текстът от помощния файл, включен в системата "Норма". Сигурно затова е предложена невъзможно ниската цена от 115 020 лв. за 3-годишно обслужване на 25 000 работни места. Тогавашният закон изисква от министър Калчев да изиска писмена обосновка при подозрително разминаване на офертата с реалните цени и да я отстрани от участие. Това не е направено, както и никой от членовете на оценъчната комисия не е подписал задължителната декларация за липса на материален интерес от изпълнението на поръчката.
Авторитетни сайтове като медиапул и econ.bg определят всичко това като “Грозен скандал”.  Още повече - шефът на кандидата с 3 пъти по-добра цена "Апис" - Васил Христович, който е основоположник на бизнеса с информационни масиви в нашата страна, заявява, че има връзка между "Сиела" и бившата "Мултигруп", за която преди години е работил министър Калчев. "Това не е осъдително, но е факт, който е виден и от регистрите", казва Христович.
19’ провери информацията за Сиела. Според регистъра на ДАКСИ 94,299% от общия капитал са на американската фирма Вашингтон Паблишинг Груп Интернешънъл, за която няма никаква информация дори в google. А това май буди доста подозрения и в най-непредубедените наблюдатели. Все пак става въпрос за собственика на фирма, която печели обществени поръчки за огромни суми. И по ирония на съдбата се занимава с прозрачността на информационните масиви на българското правителство и на българската съдебна система.
Пишем всичко това не само, за да направим поредната илюстрация по какви причини понякога европейците са по-подозрителни към нас, отколкото предполагаме.
И още: когато някой като Веселин Тодоров – шеф и миноритарен акционер в Сиела, морализаторстват по отношение на другите и се изказват от позицията на Истината от последна инстанция, по-добре преди това да си бяха подредили собствената къща.