3 милиона българи беднуват

През 2014 г. най-ниската линия на бедността се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 175 и 194 лв., а най-високата - в София (493 лв), което е доста над минималната работна заплата. Броят на децата, които живеят с материални лишения също е стряскащ.  През миналата година делът им е бил 58,4%, а за 13,8 на сто от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. На половината от децата у нас – 52,8%, не могат да бъдат предложени почивка извън дома поне за една седмица в годината, редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. За 50 на сто от хлапетата екипировката за игри навън е мечта, а 49,8% не могат да имат колело, ролери, кънки и др.

Всеки две от пет деца не разполагат с подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба поне веднъж дневно и купуването на книги (без учебници и учебни помагала). През 2014 г. 35,9% от хлапетата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Важен фактор за предотвратяването на недоимъка е образователната степен и професията на родителите. Въпреки това има бедни деца и сред висшистите, което означава, че семействата им са от т. нар. работещи бедни.

По-високото образователно равнище съвсем логично дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2014 г.  72% от децата, чиито родители са с начално или без образование, живеят в недоимък. А рискът от бедност при хлапетата в домакинствата с настойници със средно образование е четири пъти по-висок от тези с висше образование.