6% ще ни бранят при нужда, 68,4% неутрални за Киев у нас: ЕСТАТ

Две трети от българите държат страната ни да запази неутралитет в конфликта между Украйна и Русия, сочи проучване на нагласите, осъществено от агенция ЕСТАТ. Проучването "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия" е национално представително и е направено между 16 и 28 април 2022 сред 1002 пълнолетни лица.

Данните бяха обобщени от Иво Желев - изпълнителен директор на изследователската компания ЕСТАТ. "Време е да се преразгледат нагласите и стереотипите и да се вгледаме в историческите факти", каза Валери Панджаров от Фондация "Работилница за граждански инициативи" по време на огласяването на данните.

За неутралитет се обявяват 68,4% от анкетираните

в отговор на въпроса каква да бъде българската позиция. Според авторите на изследването това са предимно проруски настроени български граждани и такива с леви убеждения.

Според 7,5% от запитаните българската позиция трябва да е в подкрепа на Русия, а 21,1 на сто настояват тя да бъде в подкрепа на Украйна. Над средния е делът на обявилите се в защита на украинската позиция - това са младите хора, жителите на София, висшистите, а по партийни приистрастия става въпрос за избирателите на ПП, ДБ, ГЕРБ и столичаните, какакто и висшистите. 3% не могат да преценят какво да отговорят.

Близо половината българи смятат за необективна информацията в медиите за войната.

32,9% от запитаните не смятат, че информацията за конфликта е обективна, а на обратното мнение са само 8,6 на сто. Като по-скоро обективна я определят 29 на сто, а 13,6% са убедени, че ни се предоставя напълно необективна информация за войната в Украйна, гласи проучването. Сумирани, процентите на хората, които не вярват на военните новини в медиите, са 46,5, а онези, които им се доверяват, са 37,6 на сто.

В отговор на въпроса на чия страна са техните симпатии, най-много, 40,7 на сто отговарят - на нито една от двете. Зад Украйна са 32,4%, а 23,6% симпатизират на Русия.

Зад Русия застават в по-голяма степен мъжете, хората над 50 години,хората с основно образование,

жителите на областните центрове, избирателите на БСП и ИТН. Подкрепа за Украйна декларират жените, хората до 30, столичаните, избирателите на ГЕРБ, ДБ и ПП. Индиферентната гледна точка доминира и е почти поравно разпределена сред социалните прослойки и електоралните групи. Поне на декларативно ниво, избирателите на Възраждане заемат в по-голямата си част неутрална, а не проруска позиция.

Само 6,6% от анкетираните са готови да бранят родината в случай на агресия.

Прави впечатление огромният дял от хора, които ще избягат от България или няма да предприемат нищо, ако бъдем нападнати от врагове. При военни действия на наша територия, 38,1% отговарят, че нищо няма да направят, а ще се опитат да живеят, както и досега. На по-безопасно място в страната ще се укрият 15,7 на сто, а 13,7% ще избягат на по-сигурно зад граница. Към "безопасна" държава ще се отправят най-вече богатите, столичани, младите и електоратът на ДПС и ИТН, твърдят авторите на изследването.

Най-много потенциални доброволци, които ще отбраняват страната си, има сред мъжете до 50 години в малките градове, сред симпатизиращите на Украйна, сред избирателите на ПП и негласуващите, но сред нито една група делът им не надхвърля 10 на сто.

Ако днес се проведе референдум за членство на страната в НАТО, ще го подкрепят по-малко от половината български граждани - 41,2%. Против биха гласували 33,3 на сто, а изобщо няма да участват в допитването 15,2%. Не могат да преценят 10,3 на сто от анкетираните.

55,7% от запитаните знаят за българо-руските отношения от учебниците преди 1990 г., а 44,1% от българските медии. 41,5% са осведомени от историческа литература, а от филми - 34,1%.

42% смятат, че политиката на Русия спрямо България е користна. Между 20 и 25 на сто от участниците в допитването са посетили Русия поне веднъж. Голяма част от симпатизантите на БСП са били на посещение там.

Действията на Русия във войната в Украйна имат одобрението на мъже, хора над 50 години,с основно образование, избиратели на БСП и ИТН. А подкрепа за Украйна има от жени, столичани, млади хора и привърженици на десните формации.

Избирателите на "Възраждане" избират позиция на неутралитет.

Около 25 на сто от участвалите в допитването одобряват анексирането на Крим през 2014 година.

Повечето хора (съотношение 2 към 1) гледат с подкрепа към бежанците, но само 7,2 на сто са дали своята подкрепа за тях, каза още Желев.

Прекратяване на доставките на газ е най-честият отговор, който обяснява резултата от включването на България в списъка на Русия с неприятелски страни.

Повече от половината анкетирани познават българо-руските отношения от учебниците преди 90-та година, което на практика означава, че знанията им са плод на съветската интерпретация на събитията. С оглед на факта, че и след 90 г. учебниците не са претърпели коренни промени, резултатите от проучването ясно очертават необходимостта от фундаментално нов подход при изучаването на този аспект на историята ни.

По отношение на два исторически факта отговорите са показателни - 61,1 % не знаят, че Русия се обявява срещу Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а 41.5% от анкетираните твърдят, че Съветският съюз не е обявявал война на България, 37,6% си признават, че не знаят, че на 5.09.1944 г. СССР ни обявява война. 79,1% от запитаните нямат реална представа за този ключов момент от най-новата ни история.

Прави впечатление, че 76,8% от анкетираните никога не са били в Русия, което означава, че изграждането на образа й в съзнанието на българите до голяма степен е опосредствано и трудно може да бъде определено като обективно лично мнение.

Във въпросите, свързани с войната в Украйна проличава ясна тенденция за поддържане на нисък профил както по отношение на действията на държавата, така и по отношение на украинските бежанци у нас. Положително се отнасят към тях 38% от запитаните срещу 18,4% отрицателно.

Отново имаме висок процент на нямащи отношение – 28%. Стряскащо мнозинство от 73,5% не са и нямат намерение да помагат на бежанците. Този резултат би могъл да бъде коментиран от два аспекта – от една страна е темата за емпатията и проактивността на обществото ни изобщо при подобни хуманитарни кризи. И от друга – като резултат от умело манипулираните публикации в медиите и социалните мрежи за поведението на украинските бежанци у нас.

Въпреки, че основен източник на информация си остават българските медии, руската пропаганда се разпространява необезпокоявана от руските медии – 13% от запитаните формират от тях отношението си към Русия, а 15,7% се информират за войната в Украйна.

Цялото проучване виж:

https://frgi.bg/uploads/Ukraine_Pres_PDF.pdf