9 бг евродепутати срещу закриването на Комисията по досиетата

Деветима български евродепутати се обявиха срещу закриването на Комисията по досиетата и прехвърлянето на функциите ѝ към Държавна агенция „Архиви“. В обща позиция те определят предложението като тревожно и поставят под съмнение мотивите на управляващите.

„Решението на управляващите за закриване на Комисията по досиетата и прехвърлянето на нейните функции към Държавна агенция „Архиви“ е стряскащо и поражда сериозни съмнения за идеологическата посока, в която върви сегашното управление, което няма никакви притеснения да се обгражда с генерали, офицери и агенти от Държавна сигурност и техните семейства“, се посочва в позицията.

Според евродепутатите управляващите очевидно се ръководят от максимата, че „който контролира наратива за миналото, той контролира бъдещето“.

Те припомнят, че създаването на Комисията по досиетата е предшествано от препоръки на европейските институции преди присъединяването на България към Европейския съюз. Целта е била осветляването на комунистическото минало и осигуряването на свободен достъп до архивите на тоталитарните служби.

Подобни препоръки продължават да се отправят и към държавите кандидатки за членство в ЕС, включително по отношение на архивите на службите в бивша Югославия – УДБА и КОС.

Евродепутатите отбелязват, че при приемането на Закона за досиетата през 2006 г. тогавашните управляващи не са очаквали Комисията да заработи толкова ефективно и да изпълни заложените в закона задачи. Те изразяват уважение към служителите на институцията и особено към бившия ѝ председател Евтим Костадинов.

Основното им притеснение е, че прехвърлянето на дейността към Държавна агенция „Архиви“ ще премахне независимостта на Комисията.

„Странни са аргументите за административна реформа, оптимизация или спестяване, с които управляващите ни представят този акт“, се казва в позицията.

Авторите подчертават, че независимостта на органа е основно изискване на европейските институции. Именно затова членовете на Комисията се избират от Народното събрание, никоя политическа партия няма самостоятелно мнозинство в нея, а отчетността ѝ е единствено пред парламента.

Според евродепутатите през годините Комисията е изградила значителен архивен и експертен капацитет и е създала работеща система за съхраняване и предоставяне на документи, свързани с репресивния апарат на комунистическия режим.

„Комисията не пише история по поръчка, а публикува факти, подкрепени с архивни свидетелства, и така прави невъзможно миналото да бъде премълчавано, оправдавано или манипулирано“, заявяват те.

Особено тревожен според тях е предложеният модел за новата Централна експертна комисия. Предвижда се нейният състав, задачи и правила за работа да се определят административно, а не със закон.

Евродепутатите предупреждават, че така няма да бъдат гарантирани достатъчно ясно ограниченията за участие на лица, зависими от бившите репресивни структури или от съвременните служби.

„Независимостта и безпристрастността при установяването и обявяването на принадлежност към тоталитарните служби трябва да бъдат гарантирани със закон, а не да зависят от административни решения“, категорични са авторите.

Те настояват правителството да обясни защо административната оптимизация налага толкова мащабна институционална промяна.

„Аргументът за икономии не може самоцелно да оправдае ликвидирането на институция, чиято задача е да защитава обществен интерес от такъв мащаб. Не можем да измерваме в бюджетни пера цената на истината за тоталитарния режим“, се посочва още в позицията.

Според евродепутатите необходимостта от по-ефективна работа, дигитализация и подобряване на достъпа до архивите не оправдава закриването на действаща институция.

Те припомнят, че десетилетия наред истината за репресиите е била прикривана, а историческата памет – манипулирана. Отварянето на архивите е част от демократичния преход на България и европейския ангажимент към осмислянето на тоталитарното минало.

„Европейският съюз е общност не само на икономически интереси, но и на ценности – демокрация, човешко достойнство, върховенство на закона и историческа памет“, заявяват деветимата.

Те подчертават, че Европейският парламент многократно е изтъквал значението на съхраняването на архивите на тоталитарните режими и достъпа до информация за репресивните им практики.

„Истината за комунистическия режим не е въпрос на партийна принадлежност. Тя е въпрос на демокрация. България не може да гради бъдещето си в забрава за миналото си“, се казва в документа.

В заключение деветимата евродепутати настояват внесеният в Народното събрание законопроект за изменение на Закона за досиетата да бъде оттеглен. Според тях предложените промени са „нецелесъобразни, неаргументирани и необосновани“.

Позицията е подписана от Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Ивайло Вълчев, Илия Лазаров, Никола Минчев, Радан Кънев и Христо Петров.

Кирил Пламенов