България е с най-голям скок на военните разходи в света

Въпросните 1.917 трилиона долара са равни на 2.2% от световни брутен продукт. На всеки човек се падат по 249 долара. Информацията е събрана на база официалните доклади от правителствените източници.

Петте държави са похарчили повечето пари за издръжка на войската си и за военно оборудване през миналата година. Това са САЩ, Китай, Индия, Русия и Саудитска Арабия. Те са изхарчили общо 1.2 трилиона долара.

Начело са САЩ с годишен военен бюджет от 732 милиарда долара през 2019 г. Растежът само за година е 5,3% след седем години спад. САЩ харчат 38% от глобалните разходи за отбрана. Увеличението идва заради набирането на допълнителен персонал и модернизацията на ядрените и конвенционалните оръжия.

Питер Веземан, който е един от авторите на доклада, казва, че причината за увеличаването на военните разходи на САЩ е, че американците смятат, че се “завръща конкуренцията между великите сили”.

Тази гледна точка се споделя и в Азия. Китай и Индия изразходваха съответно 261 милиарда долара и 71,1 милиарда долара за отбрана.

Докато военните разходи на САЩ намаляват с 15%, ако отправна точка е 2010 година, то китайските се увеличават с 85% за този период.

Индия, увеличава военните разходите с 6,8% за последната година. Основният двигател на растежа е регионалното съперничество с Пакистан и Китай.

Въпреки въоръжените конфликти, военните разходи в Близкия изток намаляват със 7,5%.

Докладът на института подчертава, че няма надеждни данни за Йемен, Катар, Сирия и Обединените арабски емирства.

Разходите растат най-бързо в Европа

В Европа военните разходите нарастват по-бързо, отколкото във всеки друг регион на света. Европейските държави са изхарчили с 5% повече в сравнение с 2018 г. Пет от армиите с най-голям бюджет се намират в Европа – Русия, Франция, Германия, Великобритания и Италия.

Най-голям ръст имат германските военни разходи – 10% през 2019 г. Издръжката на армията струва близо 50 милиарда долара за германците.

“Ръстът на германските военни разходи може отчасти да се обясни с възприемането на увеличената заплаха от Русия, споделяна от много страни-членки на НАТО“, казва изследователят Диего Лопес да Силва.