Българите губят 4,4 млрд. евро годишно от неинвестирани спестявания

Българските домакинства държат 56,4 млрд. евро в банкови спестявания, които не се инвестират, а това според анализ на финтех компанията Revolut означава пропусната потенциална възвръщаемост от 4,4 млрд. евро годишно.

Данните са част от анализа "Индекс за изтичането на богатството в Европа", според който ако тези средства бъдат насочени към диверсифицирани капиталови пазари, те биха могли да осигурят 4,4 млрд. евро годишен капитал за икономиката. Потенциалната възвръщаемост би била 786 евро годишно на домакинство за всеки 10 000 евро спестявания.

В същото време инфлацията постепенно намалява стойността на парите, които стоят неизползвани. Според Revolut при 10 000 евро спестявания покупателната способност на едно българско домакинство намалява с 350 евро годишно заради поскъпването.

Проблемът се задълбочава от ниските лихви по депозитите. Средната едногодишна лихва по депозитите в България е 1,20%, докато средната инфлация е 3,50%. Това е най-голямата разлика между доходността от депозитите и инфлацията в Европейския съюз, посочва анализът. Така дори при спестявания, оставени за 1 година в депозитна сметка, реалната загуба възлиза на 230 евро на всеки 10 000 евро.

Проучване сред 1001 български потребители показва, че близо 23% от гражданите нямат никакви традиционни спестявания. При останалите една от пречките е липсата на ясна представа как инфлацията влияе върху реалната стойност на натрупаните средства.

Около 30% от анкетираните неправилно оценяват или надценяват доходността на спестяванията си след отчитане на инфлацията. Други 18% не са наясно с влиянието на инфлацията или не знаят как да го изчислят. 5,5% погрешно смятат, че спестяват с по-бърз темп от инфлацията, а 6,5% са на мнение, че двете стойности са равни.

Голяма част от хората също не търсят по-добра доходност, като близо 73% от спестителите никога не са сменяли банка с тази цел. Сред причините са доверието към настоящата банка - 28%, убеждението, че разликата в лихвите е твърде малка - 23%, както и липсата на информация къде могат да намерят по-добри условия - 15%.

Пламен Валентинов