БНТ не предаде словото на Радев, ето го

Обществената БНТ, която по закон е длъжна да излъчва всички обръщения на институциите, начело с президента,безпрецедентно цензурира речта на Румен Радев. Държавният глава и вицепрезидентът Илияна Йотова  излязоха с обръщение във връзка с 2-годишнината от встъпването им в длъжност. Словото бе излъчено пряко само по две телевизии - Канал 3  и БСТВ.

Ето цялата реч на президента Румен Радев:

Добър ден и добре дошли!

Уважаеми дами и господа,

Преди две години с г-жа Йотова бяхме натоварени от вота на два милиона българи да поемем отговорните длъжности президент и вицепрезидент на Република България. Днес сме тук, за да отчетем втората година от мандата.

Това бе година на илюзорна стабилност, нарастващо беззаконие и ерозия на демократичните завоевания. Година, в която президентската институция често беше последната бариера пред лобисткото законодателство и безотговорни политически действия.

Ще започна с външната политика и отбраната, в които ролята на президента е най-съществена.

През 2018 г. продължих активно да отстоявам българските позиции по европейския и световен дневен ред. Външнополитическата ми програма включваше 19 събития извън пределите на България. 12 държавни глави посетиха страната по моя покана, проведох десетки срещи с високопоставени чуждестранни представители.

Задълбочих диалога с лидерите на всички балкански страни за укрепване на сигурността и развитие на свързаността и просперитета в региона:
- При посещението ми в Сърбия, заедно с държавния глава на страната посетихме нашите сънародници в Западните покрайнини. Президентът Вучич се ангажира лично с проблемите на българското малцинство – решени бяха дълго отлагани въпроси като финансирането на медиите на български и вписването на женските фамилни имена;
- Проведох три срещи с президента на Република Македония. Договорих участието на македонска рота на парада на 6 май, което бе символен жалон по пътя на сближаването на двете приятелски страни;
- На срещата с президента на Турция ясно поставих нашите очаквания за добросъседски отношения, основани на взаимно уважение и за възстановяване на работата на комисията, в чиито правомощия е въпросът за компенсации на тракийските бежанци;
- При посещението си в България президентът на Словения откри първата пряка въздушна линия между двете страни;
- Упорито отстоявах идеята за изграждане на Институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа, имащ съществено значение за научната свързаност между балканските страни; инициирах и Меморандум за разбирателство, който все още не е подписан от премиерите на държавите от региона.
- Тристранната среща на държавните глави на България, Австрия и Румъния в Русе засили фокуса върху Дунавската стратегия, като събра представители на местните власти, на бизнеса и образованието. Убеден съм, че Дунавската стратегия е инструмент за икономическото съживяване на Северна България, който трябва да бъде използван.

 

При всички срещи и форуми в европейски формат отстоявах основополагащите принципи на съюза за единство, солидарност и равнопоставеност, за укрепване на сигурността, за пълноценната интеграция на българската икономика, наука и образование.

На срещата на върха на НАТО поставих приоритетите на българската страна, свързани с укрепване на колективната сигурност и необратимостта на процесите на модернизация на Българската армия. На конференцията за климата в Катовице защитих работните места в българския въгледобив и плавния преход към енергетиката на бъдещето.

Посещението ми в Москва възстанови политическия диалог на най-високо ниво след дълго прекъсване. Българското общество очаква правителството да материализира огромния потенциал в двустранните отношения.
Срещите ми с държавните и правителствени ръководители на страните от Близкия и Далечния Изток и Северна Африка бяха в изпълнение на заявената от мен позиция за развитие на отношенията с държави с висок инвестиционен потенциал и с такива, с които ни свързват активни търговско-икономически отношения от близкото минало. На срещата ми с премиера на Китай Ли Къцян предложих идеята за създаване на Център за глобално партньорство, която бе лансирана от него и българското правителство на форума “16+1”.

Водените от мен бизнес делегации и организираните бизнес форуми доведоха до конкретни сделки с чуждестранни партньори. Изнесох публични лекции в Оксфорд и на Парижкия форум за мир, които допринесоха за утвърждаването на българския поглед върху европейските и световните процеси.

И тази година приоритет за мен и за вицепрезидента бе поддържането на жива връзка с българските общности зад граница.

Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили бях силно ангажиран с развитието на сектор „Сигурност“. Проведените Консултативни съвети за национална сигурност, диалогът с ръководството на Министерството на отбраната, срещите с личния състав при посещенията във формирования откроиха проблемите на Въоръжените сили, на които предлагах решения.


Настоях да не се повтори пропускът от 2017 г. и да се подготвят навреме договори за поддържане на техниката в изправност, очаквайки, че въпреки обещанията и тази година няма да се реализират проектите за модернизация. Оказах се лош пророк – докато порочната комисия за изтребителя в Народното събрание от 2017-а блокира модернизацията на за дълъг период, то последните решения на управляващите окончателно я опорочиха.

Бяха предприети уместни, но все още недостатъчни стъпки за преодоляване на некомплекта от личен състав и повишаване на неговата мотивация. Средствата за ремонт на авиационна техника се заделиха много късно и ефект може да има едва след година-две. Дотогава нальотът остава опасно нисък и рискът от авиационни произшествия ще продължи да расте.

Темповете на разработване на Програмата за развитие на Въоръжените сили 2032 изостават от усложняващата се среда за сигурност. Трите проекта за видовете въоръжени сили не могат да решат дълбоките организационни, структурни и технологични проблеми на Българската армия, които изискват всеобхватен подход.

Воден от убеждението си за утвърждаване на законността като фундамент на демокрацията, наложих вето на седем закона. Тук искам да бъда пределно ясен - ветото не е акт на противопоставяне на Народното събрание, а възможност за постигане на ефективно и справедливо законодателство. И не броят на ветата, а липсата на реално обсъждане на повдигнатите с тях проблеми, може да девалвира този конституционен инструмент.

С всяко едно от наложените вета отстоявах конституционно признати ценности, които са обединяващи за българското общество:
- Опазване на националното богатство;
- Защита на основните права на гражданите;
- Справедливост и ефективно правораздаване.

Парламентът се съобрази само с едно от тях – за промените в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, но това спести огромни средства на българския данъкоплатец.

По същите принципни съображения пет пъти сезирах Конституционния съд. В два от случаите Народното събрание само отмени тихомълком атакуваните от мен разпоредби. Това ме кара да вярвам, че има смисъл да продължавам да реализирам поверените ми правомощия срещу противоконституционно законодателство.

Стимулирането на обществен дебат по актуални теми и на диалог между институциите и гражданите бе основен приоритет в дейността на президентската институция. Президентството организира конференции и кръгли маси с участието на отговорни институции, наши и чужди експерти и граждански организации, които намериха широк отзвук и формулираха ефективни решения в:
- борбата с корупцията и с несправедливостта;
- борбата срещу бедността и неравенствата;
- за интеграцията на хората с увреждания ;
- за гарантирането на честни и демократични избори.

Проведох множество срещи с общините по проблемите на местната власт, със синдикатите, с работодателски и браншови организации, с водещи чуждестранни инвеститори, с научни и творчески съюзи. И тази година поддържах пълноценен диалог с основните вероизповедания.

Повдигнах и темата за националното единение. Това не е апел за индулгенция на виновните, за изтриване на миналото или за празнословие. Това е зов за обединение на обществото там, където е необходимо всенародно усилие. Спасяването на българската демокрация, отстояването на гражданските и социалните права, на националния суверенитет, изискват обединени усилия: на милеещите за България срещу онези, които я плячкосват; на почтените срещу корумпираните; на демократите от разни цветове срещу автокрацията; на почтените граждани срещу онези, които манипулират избори; на свободомислещите срещу онези, които потъпкват свободата на словото. Единението изисква надмогване на партийния егоизъм и личните амбиции в името на национални цели.

Уважаеми дами и господа,

България се намира в критичен момент от своето развитие. Преди една година в тази зала заявих пред вас, че нашето общество трябва да отстои своите демократични права и свободата на словото и да се пребори за налагането на върховенството на закона.

За съжаление, българската демокрация ускорено губи позиции. Свободата на словото е обект на преследване. Последните критични гласове в българския ефир и изтъкнати професионалисти се притискат с инструментите на властта.

Доверието в парламента достигна критично ниско ниво. Все повече закони се променят кардинално с преходни и заключителни разпоредби и се избягва общественото обсъждане и оценката за въздействие. Законодателният процес става непредвидим и елиминира гражданското участие. Лобисткото законодателство измества безцеремонно обществения интерес.

Сривът на доверието и противоречията в коалицията блокират възможностите за конструктивни реформи. Липсата на прозрачност, отчетност и отговорност в управленските решения се разшири и като обхват, и като размер на разпределяните публични средства. Това ставаше с „опипване“ на прага на търпимост на обществото и постепенно увеличение на размера на средствата.
- След като обществото не реагира за 500 милиона за язовири - без обсъждане, без санкция на Народното събрание и без обществени поръчки, защо да не се разпределят по същия начин и 1.35 млрд. лева за магистрала;
- След като предходната година беше похарчен изкуствено формиран излишък от 1.7 млрд. лева – без критерии, правила и прозрачност, защо да не се разпределят по същия начин миналата година 2.7 млрд. лева;