БНТ не предаде словото на Радев, ето го

- След като стана практика Народното събрание да прегласува своите решения по разпореждане на Министерски съвет, защо да не прегласува и финансовата рамка от 1.8 млрд. и да похарчим много повече за изтребители;
- След като е възможно еднолично да се „изхвърлят“ фирми от големи обществени поръчки, защо да не се реши по същия начин кой ще бъде изтребителят. Докато се кълнем в Европа, разчитаме на еврофондове и чакаме да ни „пуснат“ в еврозоната, ние изхвърляме европейските участници в конкурса за нов боен самолет в разрез с процедурата, разработена по европейски модел. И правителството за европейско развитие на България твърди, че този антиевропейски избор е геостратегически.
Всички тези действия засилват усещането за корупция, за лични интереси и зависимости. Свикнахме скандалите у нас да се вихрят възходящо с годините, но бутафорният конкурс за изтребител извади порочния стил на управление на международната сцена. Злепостави ни като ненадежден партньор, погазващ предварително разписани и възприети в съвременния свят норми. След провала на големите енергийни проекти, модернизацията на Въоръжените сили засили убеждението, че България губи суверенитет и не е в състояние да взема сама стратегически решения.

Защо се възмущаваме тогава, че не ни пускат в Шенген и Еврозоната? Въпрос на доверие. А то не се печели с неуморна декламация на европейските ценности, а с тяхното осъзнаване и прилагане. Това обаче изисква компетентност, почтеност и отдаденост на обществения, а не на лични и корпоративни интереси. Декларациите на някои политици, че олицетворяват евроатлантическите ценности, са най-сигурният начин да отчуждят българите от тези ценности.

И ако все още има колебание дали властта ни приближава към Европа, или ни тласка към Третия свят, то със сигурност ни отдалечава дори от Копенхагенските критерии за приемане в ЕС:
- По първия критерий: Дали институциите са стабилни и гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и човешките права? Напротив: от законотворчеството до управленските решения сме свидетели на точно обратното – непредсказуемост, погазване на закона и фаворизиране на корпоративния интерес.
- По втория критерий: Дали икономиката е пазарна и способна да издържа на конкурентния натиск в ЕС? Напротив: Вместо предприемачество и инициативност, основани на конкуренция, иновативност и ефективен мениджмънт, се стимулират бизнес кръгове чрез протекции и скандални обществени поръчки. Лобисткото законодателство все повече задушава инициативата, конкуренцията и прогреса.

Успехите, които афишира властта, не променят живота на мнозинството българи към по-добро. Мантрата за стабилност и икономически растеж – който, между другото, е сред най-ниските в Централна и Източна Европа и ни закотвя стабилно на европейското дъно, не може да заглуши най-важните индикатори за качеството на живот и доверието в държавността – демографията и чуждестранните инвестиции:
- Топенето на нацията е факт, при това с драматични темпове;
- Бягството на младите в чужбина не спира;
- Задълбочават се неравенствата и бедността;
- Маргинализират се цели общности по социален признак, който се усложнява и етнически;
- По последни данни на БНБ изминалата 2018-а е истинска катастрофа за чуждестранните инвестиции, а затварянето на предприятия е трайна тенденция.

България не успява да развие своя най-ценен капитал – хората. Чак след девет години управление той започна да се оформя като приоритет по отношение на образование, здравеопазване и социална дейност, но не като устойчиви философии на управление, а по-скоро под уличен натиск от отделни общности. Не като дълбоки и ефективни реформи, а като раздаване на пари в изборна година.

В тази критична ситуация очакванията на обществото са за неотложни и всеобхватни спасителни мерки – за повишаване на жизнения стандарт и качеството на живот и за излизане от демографската безпътица. Каквито и съвременни икономически, данъчни и социални модели да прилагаме обаче тази цел е обречена, ако не се извърши най-важното - радикална промяна на политическата среда и на стила на управление.

Историята е показала, че закърняването на представителната демокрация води до концентрация на политическата власт в тесен елит, който трансформира тази власт в икономически облаги и ги влага в още повече власт. Така този елит бетонира властта си и порочният кръг се затваря. Оттам и растящите бедност и неравенства, незадоволителният темп на развитие, настъплението срещу демокрацията, чувството за обреченост и безпътица, емиграцията и демографската катастрофа.

Крайно време е да се разграничат корумпирани от ограбвани; сенчест и олигархичен бизнес от почтено предприемачество. Механизмите за контрол над властта трябва да се разширят и да включват не само формални проверки на имотни декларации на политиците, а и какви пари харчат, имат ли свързани и подставени лица за скрито придобиване на фирми, активи, имоти и сметки у нас и в чужбина.

За да върви обществото ни напред, трябва да се възстанови доверието на гражданите в държавността, а това минава неизбежно през възмездието – безкомпромисно наказателно преследване на корумпираните и грабителите. Апелирам КПКОНПИ, прокуратурата, МВР и службите да навлязат и в старателно отбягвания периметър на властта, в потенциални зависимости между политици, собственици на фирми, които печелят крупни обществени поръчки, и потенциални подставени лица. Ако това не стане, разпадът ще продължи, а търсенето на справедливост може да излезе извън рамките и механизмите на закона.

Управляващият елит трябва да реши въпроса за ускореното икономическо и социално развитие на страната. Който иска да управлява, трябва да предложи високообразовани, компетентни и почтени хора, мотивирани да работят в полза на обществото.

Ако партиите искат да се видят на бъдещия политически хоризонт, трябва да се чистят от корумпирани и некомпетентни кадри с управленски амбиции. Ако нашето общество осъзнае своята сила и отговорност, то може да се справи с истинския проблем на България – безнаказаните престъпност и корупция. Ако се справим с този проблем, ще се гарантира прозрачна и справедлива обществена и бизнес среда, в която и другите проблеми ще намерят своето решение.

В заключение - формирам Съвет за стратегическо развитие на България, с участието на интелектуалци и висококвалифицирани специалисти. Той ще трябва да разработи и предложи алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой, в който се намира страната. Съставът на съвета ще бъде обявен с указ в идните дни. Страната има нужда от нови идеи. България има нужда от таланта, труда и дързостта на всички българи - у нас и зад граница. Предстоят ни избори, предстоят ни месеци на идейно и гражданско усилие. Вярвам, че заедно ще изведем България по пътя на демокрацията и просперитета.