Борисов не е поканен на срещата за Западните Балкани в Берлин

с лидери от Западните Балкани в Берлин днес, за да обсъдят процеса на бъдещо разширяване на Европейския съюз в региона.

Централни теми се очаква да бъдат възстановяването на прекъснатия диалог между Сърбия и Косово и евентуалното начало на присъединителни преговори между ЕС и Албания и Северна Македония.

Диалогът между Сърбия и Косово беше прекъснат миналия декември, след като тайни преговори между Белград и Прищина за евентуална размяна на територии станаха обект на ожесточени критики.

Външните министри на ЕС трябва да вземат решение за началната дата на преговорите на Албания и Северна Македония през юни. 28-те се съгласиха да преговарят със Скопие, след като то реши почти 30-годишния си спор за името на бившата югорепублика с Атина по време на Българското председателство на ЕС през май 2018 г. По настояване на Франция и Холандия обаче началото на преговорите беше отложено с една година.

Германия е категорично против размяната територии между Сърбия и Косово, бившата нейна провинция, която обяви независимост през 2008 г. Според Берлин такава размяна би отворила "кутията на Пандора" на Балканите, които са пълни с исторически териториални проблеми.

САЩ и дипломатическата служба на ЕС обаче допускат възможност за размяна на територии, която би позволила на Сърбия да признае Косово - нещо, което тя досега категорично отказва. Евентуалното признаване би дало силен тласък на преговорите й за членство в ЕС, които вече са в ход.

Сръбският президент, националистът Александър Вучич, е заявявал, че за да признае Косово, би трябвало да получи в замяна компенсация, оправдаваща такъв компромис. Такава би могло да бъде гарантираното приемане на страната му в ЕС. То обаче би изисквало единодушното съгласие на членките на съюза, което засега не е гарантирано. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е изказвал лично мнение, че Сърбия и Черна гора, държавите с най-напреднали преговори в Западните Балкани, имаш шанс да се присъединят към ЕС през 2025 г.

България, Румъния и държави от Вишеградската четворка като Унгария подкрепят приемането на Сърбия и Черна гора и изобщо - ускореното разширяване на ЕС в Западните Балкани при условие, че държавите от този регион направят необходимите реформи и отговорят на критериите за членство. Някои от старите държави членки да по-резервирани от страх, че разширяването би усилило евроскептицизма и еврофобията в ЕС, който още не е намерил съгласие по бъдещата си посока след Брекзит.

Източник: Гласове