БСП с 1.2% пред ГЕРБ

Междинните електорални нагласи, броени месеци преди изборите за Европейски парламент, предвещават оспорвана борба за първото място. Шансовете на основните претенденти – БСП и ГЕРБ – са изравнени. В рамките на статистическата грешка се регистрира леко предимство за червената партия.

Това сочат резултатите от последното допитване до общественото мнение на агенция "АФИС".

Към този, сравнително отдалечен от събитието момент, изглежда слабо вероятно да се очертае такава изненада, която да позволи на нов играч да се намеси в спора за призовото място.

Независимо от зачестилите изявления и коментари по повод на предстоящите избори, интересът към тях остава на традиционно ниско ниво. По скалата от 0 до 10 едва 35 на сто са абсолютно сигурните гласоподаватели, при това състоящи се предимно от привърженици на три партии – БСП, ГЕРБ и ДПС.

Шансовете на останалите партии и коалиции са твърде условни и пренебрежимо малки. Единствено коалицията „Обединени патриоти“ разполага с потенциална възможност да се сдобие с не повече от един мандат, но и това не е сигурно.

При цялата условност на изчислението полагащите се на България 17 мандата, според сегашните предварителни нагласи и с уговорката, че до изборите има достатъчно време за размествания в класацията, биха се разпределили по начина, представен на следващата диаграма. Ако разликата между водещите политически сили надхвърли 3,4 пункта, това ще означава и разлика от един мандат. В случай, че коалицията „Обединени патриоти“ успее да прекрачи бариерата от 5,89%, националистите ще се поздравят с един мандат, който ще бъде за сметка или на първия в класацията, или на ДПС.

Слабият интерес към европейските избори не е български феномен, така е и в останалата част от континенталния съюз. За сравнение можем да отбележим, че ако предстоящите избори не бяха за Европейски, а за местни парламенти, очертаващата се избирателна активност би била с 15-25 на сто по-висока. В България, по-специално, тя би била с 19 на сто по-висока.

Ако в България има отлика от ситуацията в другите държави-членки на ЕС, тя е в отношението към съюза като цяло. Почти навсякъде в ЕС недоверието към общоевропейските институции превишава доверието. У нас е обратно: след известен период на колебание преди няколко години, когато избухна бежанската вълна, доверието на българските граждани към ЕС е устойчиво.

Защо при това положение избирателната активност е ниска и се очертава като ниска и на предстоящите през месец май избори? Защото, въпреки сравнително високото доверие в ЕС, българските граждани не смятат, че нещата в съюза са наред и всичко се развива в правилната посока.

От данните, представени на диаграмата личи, че ситуацията в ЕС се оценява негативно, макар и не чак толкова, колкото е оценено положението у нас.