Да се забрани на монополистите да прехвърлят вземанията си на колекторски фирми

Екипът на Диана Ковачева е направил и анализ на най-честите оплаквания на хората от фирмите за бързи кредити. И изрежда какви са те – неравноправни клаузи в договорите; прекомерни лихви, неустойки, такси; непредоставяне на достатъчна, точна и своевременна преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит или анекс към договор за кредит; предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор, както и малък размер на шрифта на важни клаузи по договора; липса на задълбочена проверка относно кредитоспособността на клиента; липса на информация при прехвърляне на вземания по договор за кредит; начисляване на недължими лихви или прекомерни обезщетения при предсрочно погасяване на кредит; непредоставяне на справки за дължими суми и оставаща част от дълга; използване на неправомерни методи за събиране на дълга.

„Общата констатация от всички тези оплаквания е, че за да се предотвратят случаите на свръхзадълженост сред кредитополучателите и да се намали нивото на лошите кредити, е необходимо да се въведат по-строги изисквания за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителите на финансови услуги. Изискването за такава оценка съществува и сега, но тя не се изпълнява, което обяснява и факта, че граждани с ниски доходи са изтеглили над десет бързи кредити, които очевидно не съответстват на техните доходи и които никога няма да могат да върнат. Кредиторът следва да е отговорен за предоставяното на кредита и да се стреми да предложи кредит, който по вид и размер да е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и съответно потребителят да бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора за кредит“, заявява омбудсманът.

Тя поставя на вниманието на депутатите и друг проблем, за който съдии отдавна алармират – че те следят за неравноправни клаузи в договорите за бързи кредити, но така решават само конкретния случай, а липсва контрол над общите условия. Затова Ковачева настоява за намеса на КЗП.

В писмото си до Народното събрание тя изрежда множество проблеми от практиката, които се решават безпротиворечиво от съдилищата, но въпреки това, не се променят общите условия на фирмите за бързи кредити.

„Така например, по отношение на начисляваните такси и неустойки от страна на фирмите за бързи кредити, съществува постоянна съдебна практика, според която в тези случаи чрез законни средства небанковите институции постигат незаконен резултат, т.е. заобикалят закона.     

Относно друго често срещано оплакване – претендирана неустойка за непредставяне в срок на поръчител или банкова гаранция, съдът приема, че уговорката за заплащането на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение (поръчители) от длъжника по договора е нищожна – поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията му“, обяснява омбудсманът.

Тя дава пример и с т. нар. такса разходи, за която съдът заявява, че договорна клауза, според която длъжникът следва да плати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от това, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е нищожна.

За нищожна се приема и клаузата, с която се въвежда такса за експресно разглеждане на документи.