Държавата убива хората с редки болести

  Липса на адекватно лечение отне още един човешки живот: 29-годишния Адриан Петков, недочакал своята животоспасяваща операция.  Роднините на починалия вече се заканиха да съдят страната ни в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, защото са били "брутално, нагло и безочливо" лъгани от държавата, че има договор Евротрансплант, а такъв реално не съществува.

У нас подобни операции не се извършват, заради задължения и съмнително счетоводство в НЗОК. От поне 5 месеца нуждаещите се вече не могат да заминат и в чужбина.  Проблемът с чакащите белодробна трансплантации възникна през май т.г., когато изтече договорът между българските власти и австрийската клиника във Виена, към която дотогава се насочваха болните. Неуредените отношения между страната ни с европейската донорска мрежа Евротрансплант, костват реални човешки животи.

 Същевременно само в рамките на последните две седмици трима българи са починали, неуспявайки да дочакат трансплантация на бял дроб, съобщи новия директор на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Михаил Христов.

Припомняме, че тази година нашумя скандалът със задълженията на НЗОК към чуждестранни  здравни заведения. Размерът им възлезе на 271 млн.лв, като 133 млн. лв. от тях са от просрочени дългове. От здравното министерство твърдяха, че НЗОК дължи едва 7.6 млн.лв.. Тогавашният шеф на касата проф. Камен Плочев публично обяви за реалния размер на дълговете, с което си навлече гнева на министрите Кирил Ананиев и  финансовия Горанов, с когото са близки,  а по-късно бе принуден да напусне поста си.

Шефката на НС на НЗОК Жени Нечева заяви, че разходите за лечение на българите в чужбина и за лекарства все така продължават да нарастват.

Дълговете на НЗОК, които са още по-странни при 500 млн. повече  за здраве тази година, блокираха редица възможности за лечение на пациентите, като най-пострадали са онкоболните и хората с редки заболявания. 

„Държавата се погрижи да няма хора с редки болести, като спря всички плащания по тях по предлог наречен "лимит", алармира в социалните мрежи Павлина Григорова, която е една от пациентите. „Болестта на Крон, Адисон, "моята" Рефетов и какво ли още не... ревматологичните. Лупусът губи дори спасителните експериментални програми. Вече не знам, как и по какъв начин ще се справяме. Малкото, което имахме, вече го няма. Решават се човешки съдби. Убиват се човешки мечти, в които една е мечтата и тя се нарича ЖИВОТ, но явно животът вече не е даденост - а скъпа прищявка. Тези, които имат къде и основа ще се превърнат в здравни емигранти или социални бежанци”, написа тя. Заради новите ограниченията Григорова отправи открито, протестно писмо до здравния министър Ананиев. 

Покрай своите задължения, от Здравната каса вече въведоха  и лимити за ползване на високотехнологичната апаратура, с която се провеждат процедурите. Досега за лъчетерапията нямаше ограничения.

Друга икономия на касата доведе до нови квоти за заплащане на редица медицински изделия. Преди въвеждането на новите цени и правила НЗОК изцяло заплащаше общо 177 медицински изделия, сред които и сърдечни клапи. Сега касата отпуска едва 2600 лв. от цената за една животоспасяваща аортна клапа, при пазарна цена  15-20 хил. лв.. От началото на годината вече има поне два смъртни случая,  при които пациентите не успяха да покрият разликата в цената от своя джоб.

Не става ясно защо са необходими подобни икономии при 3.8 млрд.лв. годишен бюджет на НЗОК, с 10% над миналата година. Готвеният нов застрахователен модел може да влоши ситиацията за пациентите. Най-уязвими от реформата са онкоболните, трансплантираните, хората с редки болести. Лечението им с границата от 700 лв. автоматично отива при застрахователите, които никак не са готови да поемат такава тежест.

Предвижда се също най-скъпите медикаменти за лечение на рак и редки болести да бъдат включени в цената на клиничните пътеки и да се покриват от застрахователите. Не е ясно само от къде е тази сигурност. Принципът, по който работят всички застрахователни фирми се базира на минимизиране на риска. Това е напълно пазарен и прагматичен механизъм. В сферата на здравеопазването обаче той поставя на картата реални животи. Според логиката на частното застраховане онкоболните и пациентите с редки заболявания попадат в катерията с висок риск. Рано или късно застрахователите ще започнат да си прехвърлят дяловете, които са запълнени с такива пациенти. Чисто пазарният механизъм ще превърне част от болните просто в „лоши облигации”.