До 2100 г. хималайските ледници могат да загубят до 80% от леда си

Най-високите върхове в света са застрашени да загубят до 80 % от обема си до края на века, което ще има дълбоки последици за милиони хора при най-лошия сценарий на климатичните промени, предупреждават международни учени в Непал в нов доклад.

Докладът, публикуван от Международния център за интегрирано планинско развитие (ICIMOD), разглежда въздействието на изменението на климата върху район, простиращ се на 1,6 милиона квадратни мили (4,1 милиона квадратни километра) от Афганистан на запад до Мианмар на изток.

Докладът установи, че ледниците в района на планинските вериги Хиндукуш и Хималаите са се стопили с 65% по-бързо през 2010 г. в сравнение с предходното десетилетие, което предполага, че по-високите температури вече оказват влияние.

Ледът и снегът в региона подхранват 12 реки, които осигуряват прясна вода на два милиарда души в 16 държави, включително Китай, Индия и Пакистан, и в крайна сметка твърде многото вода ще доведе до твърде малко, предупреждава докладът.

През 2019 г. същата група публикува доклад, в който се посочва, че дори в най-оптимистичния случай, при който средното глобално затопляне е ограничено до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните температури, регионът ще загуби поне една трета от ледниците си.

Актуализираният доклад на групата показва, че оттогава тези прогнози са се влошили.

В последния доклад се казва, че при затопляне от 1,5 до 2 градуса по Целзий най-високият планински регион в света може да загуби от 30 до 50 % от обема си до 2100 г.

Ако затоплянето в света достигне 3 градуса по Целзий, ледниците в Непал и Бутан в източните Хималаи са застрашени да загубят 75% от леда си, а само с един градус повече този риск ще нарасне до 80%, се посочва в доклада.

Средната годишна глобална температура на повърхността на земята за всяка година между 2023 и 2027 г. се предвижда да бъде с между 1,1 и 1,8 градуса по Целзий по-висока от средната за периода 1850-1900 г., според Световната метеорологична организация

Учените смятат затоплянето от 1,5 градуса за ключова повратна точка, отвъд която шансовете за екстремни наводнения, суша, горски пожари и недостиг на храна могат да се увеличат драстично.

"И в трите стълба на действията в областта на климата - смекчаване на последиците, адаптация и загуби и щети - сме в застой или вървим по грешен път, а последиците от бездействието се ускоряват с всеки изминал ден", цитира докладът професор Салимул Хук, директор на Международния център за климатични промени и развитие в Бангладеш.

 На снимката: Вода капе под ледника Кхумбу в Непал, докато ледът се топи, Courtesy Alex Treadway/ICIMOD

Източник: cnn.com