Джими Картър почина на 100 години

Бившият президент на САЩ и носител на Нобелова награда Джими Картър почина на 100-годишна възраст в дома си в Плейнс, Джорджия, в неделя.

През 2023 г. Центърът „Картър“ разкри, че 39-ият президент на САЩ се е борил с агресивна форма на меланомен рак на кожата. Последните си години той прекарва у дома под грижите на хоспис. Той беше най-дълго живелият президент в американската история.

„Баща ми беше герой не само за мен, но и за всички, които вярват в мира, човешките права и безкористната любов“, казва в изявление синът му Джеймс Е. Картър III.  

„Братята ми, сестра ми и аз го споделихме с останалия свят чрез тези общи убеждения. Светът е нашето семейство заради начина, по който той обединяваше хората, и ние ви благодарим, че почитате паметта му, като продължавате да живеете с тези общи убеждения.“

Роден на 1 октомври 1924 г. в Плейнс, Картър завършва военноморска академия и служи като инженер на подводница. През 1971 г. е избран за губернатор на Джорджия и в крайна сметка е президент от 1977 до 1981 г.

По време на своя мандат Картър първоначално се стреми да продължи политиката на разведряване със Съветския съюз, като цели да намали геополитическото напрежение от Студената война. През юни 1979 г. той и съветският лидер Леонид Брежнев подписват Споразумението за ограничаване на стратегическите оръжия II (SALT II), което има за цел да ограничи надпреварата във въоръжаването между двете свръхдържави. Договорът обаче среща пречки в Сената на САЩ и така и не е ратифициран, главно поради ескалацията на напрежението след съветската инвазия в Афганистан в края на 1979 г.

Картър разглежда съветската война в Афганистан като заплаха за американските интереси в региона и предприема редица мерки срещу СССР, включително икономически санкции и бойкот на Летните олимпийски игри в Москва през 1980 г.

Той упълномощава ЦРУ тайно да подпомага обучението и въоръжаването на антисъветските ислямистки бойци муджахидини. Тайната помощ за ислямистите допринася за окончателното изтегляне на съветските войски и за възхода на талибаните.

През 1978 г. Картър посредничи за сключването на споразумението от Кемп Дейвид между Израел и Египет, което става първият случай на официално признаване на еврейската държава от арабска държава.

Той също така проправя пътя за предаването на Панамския канал на панамските власти през 1999 г. Наскоро новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заплаши да отмени това решение и да възстанови американския контрол върху важния воден път.

У дома Картър се фокусира върху намаляването на инфлацията и защитата на екологичните политики. Като част от реорганизацията на правителството той създава Министерството на енергетиката и Министерството на образованието.

Последната година от мандата му е помрачена от заложническата криза в Иран, където привърженици на Ислямската революция държат в плен американски дипломати в продължение на 444 дни. Заложниците са освободени през януари 1981 г., само няколко минути след като Роналд Рейгън полага клетва като следващия президент на САЩ.

След като напуска президентския пост, Картър се посвещава на хуманитарни усилия, като през 1982 г. основава Центъра „Картър“, който се фокусира върху насърчаването на демокрацията и правата на човека. През 2002 г. му е присъдена Нобелова награда за мир за хуманитарната му дейност.

Пламен Валентинов