Едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен: Тренд

Едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен, сочи проучване на социологическа агенция "Тренд“. Изследването е направено в периода от 12 до 18 май сред 1001 пълнолетни граждани по метода „лице в лице“. Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за най-младите хора, висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на София.

Една от основните бариери пред воденето на здравословен начин на живот са финансовите ограничения, споделят анкетираните. Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна.

Мнозинството от пълнолетните българи (55%) не спортува изобщо. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация, обобщи данните пред Радио София социологът от агенция "Тренд“ Димитра Воева. Едва 15% спортуват редовно – ежедневно или няколко пъти в седмицата.

"Ще подчертая, че става въпрос за субективна оценка на респондентите. Действително само 6% смятат, че начинът има на живот е изцяло здравословен. Ако трябва общо да кажем – около половината от пълнолетните българи, все пак смятат, че начинът им на живот е здравословен. Това, което не бива да ни изненадва като основна бариера, те посочват финансовите разходи“, обясни Воева.

Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично.

Над една пета от хората на възраст до 30 години консумират фаст фууд ежедневно, а около една трета – няколко пъти седмично. Делът на редовна консумация на бърза храна е най-висок в столицата и областните градове. Това е храната, която до голяма степен е изключително нездравословна.

От резултатите от проучването не е изненадана и специалистът по хранене, диететика и обществено здраве проф. Донка Байкова. По думите й, през последните години те се повтарят. Тя добави, че вижда проблем и в това откъде младите хора се информират за здравословното хранене.

"Много псевдоспециалисти по диететика проповядват, различна от научната информация, свои становища и оттам има едно разминаване. Едни казват - не яжте месо, други казват – не яжте мляко и млечни продукти, и т.н., и по тази причина ситуацията никак не е добра“, посочи проф. Байкова.

Тя добави, че в човешкото тяло протичат хиляди химически реакции.

"За да е здрав човек трябва да има 60 хранителни вещества, присъстващи ежедневно и различни всеки ден. Не можем да ядем едни и същи храни всеки ден. За да е здравословен моделът на хранене, трябва да имаме енергизиране сутрин“, каза проф. Донка Байкова.

Тя уточни, че децата от ранна възраст трябва да са запознати със зравословното хранене и в това отношение родителите имат основна роля.

Освен качествена храна, за да е здрав човек трябва да приема и достатъчно течности.

"30 милилитра на килограм телесна маса е през зимата, когато обаче слънцегреенето е факт, потребностите от течности се увеличават. През лятото трябва минимум 40-45 милилитра на килограм телесна маса", изтъкна проф. Донка Байкова, предаде БНР.

Наталия Каменова