Забавеното усвояване на еврофондовете от Румъния и България след присъединяването им към ЕС през 2007 г. възпрепятства прехода към демокрация и пазарна икономика, се казва в доклад на Френския Сенат. Преходният процес в Румъния далеч не е завършил, докато в България се движи с бавни темпове, гласи докладът на френските сенатори Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морен Бесали, които наскоро посетиха България от името на сенатската Комисия по външна политика. В труда си, състоящ се от общо 50 страници, експертите отбелязват историческото разширение на ЕС в посока двете балкански държави, които според групата действително са франкофонски страни. Въпреки това френските сенатори изтъкват големия брой недостатъци на Букурещ и София и отбелязват, че европейските фондове не са били усвоявани порядъчно, за да достигнат двете икономики нивото на европейските си партньори. В бюджетния период от 2007-2013 Брюксел отпуснал на Румъния 19.7 млрд. евро, а на България – 6.9 млрд. До януари 2012 Букурещ обаче успял да усвои едва 4% от тези средства, докато България – близо 19%. Това са най-ниските нива на усвояване в целия съюз, пишат авторите на доклада, цитирани от Юроактив. Пратениците на френския сенат напомнят, че структурните и кохезионни фондове на Евросъюза, отпуснати на България, са имали за цел да увеличат БВП на страната с 9% до 2015, в случай че са усвоени напълно. В случая на Румъния тези средства възлизат на 3.8% от БВП, сочат Билу и компания. Румъния и България се радваха на рекорден растеж до присъединяването си към съюза през 2007. Но оттогава бележат спад. Букурещ пострада тежко от рецесията през 2009 и 2010, и отчете слаб растеж от 2.5% през 2011. По всичко личи, че т.г. ще бъде особено трудна и икономиката ще се отлепи от земята с едва 1.1%. България имаше силен растеж от 6% в периода от 2002 до 2007 и спад от 1.7% между 2007 и 2010. През последната изброена година растежът бе почти нулев, а през 2011 икономиката нарасна с 1.6%. Авторите на труда предполагат, че причините за неспособността на Букурещ и София да усвояват фондове са липсата на опит и на административен и юридически капацитет, измамните практики, както и редица ограничения при съфинансирането. Комисията наскоро се съгласи, че нивото на съфинансиране би трябвало да бъде променено от 15 на 5% за Румъния и България, напомнят сенаторите. Те също отбелязват, че в балканските държави комунистическата диктатура е пожертвала две от общо трите живи поколения и е унищожила гражданското общество. Депутатите изтъкват, че Букурещ и София ще поискат 25-процентно увеличение на кохезионните фондове за следващия бюджетен период от 2014 до 2020. Трудностите при усвояването на европейски фондове ни напомнят, че по време на преустройството на една държава всичко се случва предварително. Това се държи на следното – върховенството на закона не е постигнато, административните механизми и тези на съдебната власт остават ненадеждни, а средствата се усвояват зле. А докато това се случва, няма да носят очакваните резултати.След края на тази мисия участниците в нея достигнаха до заключението, че България и Румъния са все още в етап на преход и продължават да се борят да създадат държави, основани на върховенството на закона, отбелязват сенаторите.
facebook.com
