„Градът ни празнува с вярата, надеждата, любовта и мъдростта. На фона на хилядолетната му история нашите мандати са като мигване на окото. От гледна точка на човешкия живот обаче, те са време, което не трябва да бъде пропилявано.
Вече 9-а година имам честта да произнасям празнично слово пред Вас. Тази година обаче искам да кажа няколко думи не за празника, а за отговорността, която всички носим. Носим я, пред този град и неговите хора.
За това време постигнахме много. Градът се промени и продължава да се променя. За 10 години построихме 42 км метро – 80% от мрежата. За 10 години подменихме 90% от автобусите и тролеите. За 10 години превърнахме повечето парковете в приветливи и любими места. За 10 години построихме 100 сгради на детски градини и 21 нови училищни сгради. 5 кръстовища на две нива, 80% от "Околовръстния път". Мога много да изброявам. И го правя не за да изтъквам какво съм свършила, а защото сме го вършили и заедно. С много от вас в тази зала.
Предизборната кампания очевидно започна. От състезание на проекти за развитието на София обаче тя се превръща в битка за власт. Още по-страшно е, че от битка за София, тя е на път да стане битка срещу София.
Решения, зад които сте стоели всички като един, с лека ръка днес се отричат. От няколко дни слушам как интегрираната система за преработка на софийските отпадъци е сгрешен модел. Искам да Ви припомня, че дебатите и проучванията за тази система започнаха преди 15 г., че ние, без значение от партиен цвят, сме се борили, спорили сме с аргументи, убеждавали сме хората с експертиза. Направихме и невъзможното, за да защитим над 80% безвъзмездни европейски средства за завода за отпадъци. И днес 85% от отпадъците на София се преработват. Знаете къде бяхме преди няколко години – на 100% депониране. Това не е обикновена промяна, а огромен скок.
Как изглеждаха сметищата Суходол и Долни Богров? – планини от отпадъци, които тровеха всичко наоколо. Гордея се, че започнах рекултивацията им и до година-две ще са гори и зелени поляни.
Виждам обаче, че днес е прието да се говори без да се знае и без да се държи сметка за истината. Не очаквайте да гледам как се лъжат хората с подмятания за корупция и безхаберие.
Почистването на един град е първата задача на всеки кмет и всяко управление. Да се играе с тази тема е лицемерно и безотговорно. Процедурата за почистването стартира сега, за да може да завърши не до изборите, а до юни догодина. Знаете го, защото ваши представители са и в тази и в предишните комисии, които оценяват офертите. Знаете, че класирането ще е след изборите и кметът има пълна свобода за действие. Знаете, но много от вас говорят друго.
Да, живеем във време, в което всичко може да бъде казано, а казаното днес утре да се отрича. В този водовъртеж на отрицанието нашата задача е все пак да мислим за града. Защото него ще го има и след тези избори. А софиянци не са нито залог, нито средство в сложни партийни игри.
Този град е по-голям от биографията на всеки от нас, но сме част от историята му с решенията, които вземаме. Това е, което очакват хората от нас – решения и отговорност. А не да се отказваме, когато е трудно, непопулярно и когато някой пречи. Винаги някой ще пречи, винаги ще има различни интереси – затова е важно да имаш цел, принципи и решителност. А решителността не е помпозна, креслива и лъжлива.
Желанието да се обещае всичко на всеки е мамещо. Но нека мислим как ще изглеждат нашите обещания в деня след изборите. И зад всички красиви пози и фрази стои ли реалната полза за хората и за промяна на този град.
Няма битка за София – има работа за София!
И нека с любов и мъдрост работим за София.
Честит празник!”, поздрави Столичния общински съвет в Деня на града кметът Фандъкова.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Западен парк!? Трета година ще започне Фънди!
Изблиците на гняв заради изгубени ...
бТВ Екшън 24 ноември 22:00ч.
Режисьор: Жауме Балагуеро
В ролите: Фреди Хаймор Том Джонсън Лиъм Кънингам Уолтър Морланд Фамке Янсен Маргарет
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!