ФБР следяло дори за сексуалността в Белия дом

Преди две години легендарния познавач на политическия живот във Вашингтон -Джак Валенти – почина на 85-годишна възраст, той играеше ролята на „топлата връзка” между Вашингтон и Холивуд.

Последната му длъжност бе президент на Motion Picture Association of America. Но в миналото той работи като PR на президента Джон Кенеди и отговарял за медийното отразяване на посещението му в Далас на 22 ноември 1963 г., когато Кенеди е убит. След това той организира заснемането на церемонията по полагане клетвата като президент от Линдън Джонсън на борда на президентския самолет Еър Форс 1. Той също присъства на снимката най ляво в дъното на кадъра.
Затова едва ли можем днес да се учудваме, че Джак Валенти също е бил обект на агентите на ФБР, които са следели всяка негова крачка. През 1954 г. той е назначен от Линдън Джонсън като личен президентски съветник, който да служи като връзка между Белия дом и Холивуд. Наскоро разсекретени документи показват, че Джак Валенти не само е бил обект за следен от агентите на ФБР, е присъствал в личния списък на хора, от които се интересувал самия шеф на ФБР – Едгар Хувър. А известният с обратните си наклонности бос на разузнаването, се интересувал точно от това, дали Валенти не е бил гей. Хувър възложил на един от най-доверените си сътрудничи да проучи, дали Валенти не поддържа връзки с мъже. Повод за това станал факта, че макар Валенти да се оженил през 1962 г., той постоянно се появявал на различни места с един фотограф. Тази връзка привлякла вниманието и на сивите кардинали в Републиканската партия, които също започнали „независимо разследване” на сексуалните предпочитания на Валенти. Никой не успял да намери доказателства за темата си, но Washington Post, използвайки правото си за достъп до информация, попадна на любопитни документи, които хвърлят нова светлина върху методите на работа на Едгар Хувър и ФБР в онези години. Известно е, че събирането на "компрометираща информация” за всички влиятелни хора на Америка осигурявало на Едгар Хувър комфортното спокойствие да се чувства защитен от всякакви прищевки на американките президенти – от Франклин Рузвелт до Ричард Никсън. Първоначално президентът Джонсън се опитал да блокира следенето на Валенти, като той лично разпространил документ, в който твърдял, че „Валенти категорично си пада само по жени и няма никакви интимни връзки с фотографа си”. Но Хувър не се предал и настоявал все пак да разследва случая, като накрая Джонсън бил принуден да отстъпи. Според тогавашните политически нрави, разкритията за поддържане на нерегламентирани сексуални връзки можело да сложи край на всяка високопоставена кариера. През октомври 1964 г. агенти на ФБР проследяват и заснемат друг сътрудник на Джонсън – Уолтър Дженкинс, който правел секс с млад мъж в тоалетната на вашингтонския клон на известната гей-организация Християнска асоциация на младите християни, известни повече съкращението си Уай Ем Си Ей (YMCA), популяризирано от едноименния хит на групата Вилидж Пипъл и превърнало се в химн на гей движението.
Бил Мойерс, също сътрудник на Белия дом и известен ТВ-коментатор, бил натоварен от охраната на Линдън Джонсън, да събира секретна информация за сексуалните наклонности на хора като Валенти. Вестник „Вашингтон пост” се свърза чрез имейл с Мойерс, който сега е пенсионер, но той не можа да си спомни каква роля е играл тогава в следенето на Валенти. Той смята, че най-вероятно той е изпълнявал молба лично на президента Джонсън да провери, дали обвиненията на Хувър срещу личния приятел на президента отговарят на истината или са само опит за неговото компрометиране”.
Документите, с които вече разполага „Вашингтон пост” показват, че ФБР успяло да се свърже с фотографа и да го разпита. Той дал показания, че поне два пъти е приспивал в апартамента на Валенти. Но се заклел, че двамата били само приятели, а тяхната връзка никога не е прехвърляла границата на платоническото общуване. Историците отбелязват, че след като самият Хувър бил гей, той инстинктивно се интересувал от сексуалния живот на другите влиятелни хора в Америка. И това е само още едно свидетелство за дълбоката вътрешна несигурност, която била характерна за психиката му. Хувър никога не е сключвал брак и дълги години най-близкия му човек е неговият агент Клайд Толсън.
Валенти бил преуспял тексаски бизнесмен, който се присъединил към екипа на Линдън Джонсън през нощта след убийството на президента Кенеди. След като прекарва три години в Белия дом, той застава начело на Motion Picture Association, и така се превръща в главния лобист на Холивуд във Вашингтон в продължение на близо 40 години – от 1966 до 2004. Неговото загоряло лице се превръща в запазена марка на ТВ предавания на церемонията за връчване на наградите Оскар за близо четири десетилетия. Разсекретените файлове на ФБР показват, че Джак Валенти е преминал през рутинната проверка на биографията, когато е бил предложен за сътрудник на Белия дом през 1963 г. Там е отбелязано, че бащата и тъста на Валенти са лежали в затвора за финансови злоупотреби. Освен това тъстът имал доста негативно кредитно досие, а веднъж бил арестуван за неадекватно поведение и тежко пиянство. Няколко донесения тайни сътрудници пишат, че Валенти поддържал връзки с „известен хазартен бос” от Хюстън, за когото се предполага, че е поел всички разноски по сватбата на Валенти с личната секретарка на Линдън Джонсън, и след това престоя за медения месец на брачната двойка в хотел Тропикана в Лас Вегас.
Повечето хора, от които била събирана информация се изказвали много положително за Валенти, като признавали неустоимия му чар и способностите му „да омая в романтична връзка дори коза”. На въпросите на агентите за сексуалните навици на Валенти, повечето от интервюираните хора отговаряли така, сякаш смятали, че въпроса е свързан с това дали той изневерява на съпругата си. Никой не схващал въпроса като опит да се установят сексуалните му предпочитания. Което показва, че никой нямал съмнение в неговата сексуална ориентация. Една от информаторките разказва, че преди да се ожени Валенти "ходел с най-красивите жени”. А единствения проблем с жените бил, че всичките били готови да се омъжат за него, а той не искал да се обвързва. Близък приятел на Валенти споделя, че той не искал да се обвързва, защото – според думите му „още не бил срещнал подходящата жена”. Така че нищо не било открито, което можело да компрометира кариерата на Валенти във Вашингтон. В документите обаче се съдържа информация за някакво анонимно телефонно обаждане от октомври 1964 г. (името на мъжа било изтрито от архивите), който „окуражил ФБР” да разследва Валенти като „секс перверзник”.
"Искането се основавало на вестникарски материали, които пишели, че Валенти бил засечен да се къпе гол в басейна на Белия дом”. Хувър разпоредил Валенти да бъде следен за нерегламентирани връзки. И след един месец агентите на ФБР попаднали на интересна следа: те засекли други двама агенти, които били натоварени от Линдън Джонсън да проверят също дали са верни слуховете за сексуалността на Валенти. Главен обект на шпиониране бил фотографът на Валенти, който по негова препоръка бил допуснат в президентския самолет и така имал уникалния шанс да заснеме церемонията по полагане на президентска клетва от Джонсън. ФБР установило, че Валенти често ходел на гости в Хюстън, а фотографът бил засечен, че също доста често пътува дотам. В паметна записка на ФБР от 12 ноември 1964 г. се казва, че „фотографът имал репутацията на хомосексуалист”. След това в същата записка се казва, че може би двамата действително са имали интимна връзка през последните три години. Шест дена по-късно Хувър лично се обажда на Линдън Джонсън и използва тази записка, за да го информира за подозренията на ФБР и за резултатите от досегашното разследване. Няколко дни по-късно Джонсън разговаря със заместника на Хувър – Карта Делоуч (Cartha D. DeLoach) и съвсем категорично я уверява , че „Валенти е нормален”. Тя обаче му предложила ( както била инструктирана от Хувър) да извика Валенти и да го накара да подпише клетвена декларация, че не е хомосексуалист. Джонсън обаче категорично отказал, заявявайки, че Валенти няма нужда да се брани по тази тема.
В документите грижливо са записани думите на Джонсън: „Все едно ме молите да го извикам и да го попитам дали Лейди Бърд ( бел.ред. Клаудия Алта Тейлър Джонсън, позната като Лейди Бърд Джонсън, съпругата на президента) е целомъдрена. Той няма смисъл да ми отговаря, защото не се съмнява в целомъдрието на „Лейди Бърд”.

Делоуч пише забележка в полето: „Президентът категорично заяви, че Валенти си пада по жени, а не по мъже. Освен това той изрази своето мнение, че ФБР не бива да интервюира фотографа на Валенти. След няколко дни Делоуч отново се свързва с Джонсън и настоява все пак разследването да продължи. Тогава двамата обсъдили молба на асистента на президента Мойерс, който му споменал, че не било лошо да се проверят сексуалните предпочитания на две други личности от администрацията, да които имало много повече съмнения в хомосексуални връзки. На 1 декември ФБР интервюира фотографа. Той признава, че има „хомосексуални наклонности” и че е бил ангажиран в хомосексуални връзки „на дискретна основа”. След това разкрил че веднъж дори бил арестуван и бил обвинен в нерегламентирани сексуални забежки, то след това обвинението било променено на „пиянство”. Той казал, че познава Валенти от 15 години, като през тези години никога не е имал абсолютно никакво хомосексуални прояви и дори намеци за подобни предпочитания. Фотографът признава, че му било приятно в компанията на Валенти, но никога не е прекрачвал границата на професионалните отношения. Макар да го намира за много чаровен и интелигентен мъж, той никога не е гледал на Валенти като на „сексуално атрактивен”. Фотографът също така категорично твърди, че Валенти изобщо не подозира за неговите сексуални предпочитания. В края на интервюто фотографът бил изтощен до такава степен, че дори забравил да подпише показанията си. Разследването не влошило отношенията между Валенти и Хувър. През 1966 година Хувър лично изпраща на Валенти „най-сърдечните си пожелания” по повод раждането на сина на Валенти. Два месеца по-късно Хувър му изпраща още едно благодарствено писмо, което било прочетено публично по време на тържествена вечеря в Хюстън. „Предаността и лоялното отношение на Мистър Валенти към основните принципи на нашата държава са се превърнали в отличителна черта на Федералното правителство” – пише Хувър.
Валенти отговаря, че винаги ще си спомня с най-добри чувства думите на Хувър по него адрес. "Думите са просто прекалено слаби, за да изразят адекватно дълбоката ми благодарност за това великолепно писмо” – пише Валенти. „То е нещо, което винаги ще ценя много висок”.