Галъп: Корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система

В същото време декларираният от респондентите досег до институциите на съдебната власт е ограничен. Прокуратурата (заедно с митниците), например, е с под една десета споменавания на въпрос дали респондентите са имали контакт в последните две години, а съдът - с малко над една десета. На другия полюс, например - близо 70% от българите декларират, че са имали досег със системата на здравеопазването в последните две години. Близо половината от запитаните - с общинската администрация.

Над една четвърт от запитаните твърдят, че в последните две години им се е налагало да се обръщат към полицията. На този фон - към прокуратурата, например, твърдят, че са се обърнали 7%. 1% пък признават, че са били обвинявани от прокуратурата. Че са се обръщали към съда, или че са участвали в съдебно дело споделят по 10 - 15% от запитаните.

Помолени да степенуват корумпираните, на първо място, с 23% хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18% посочват „съда". Помолени да назоват трети, 16% казват „полицията", сочи проучването на Галъп.

Помолени обаче да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2% свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши.

Според проучването на Галъп двата проблема - корупция и политическа намеса, проличават навсякъде. Например, корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди. С 55% споменавания този проблем се споменава като главен. С пъти по-малко са споменаванията на остаряло законодателство, некачествена работа на прокуратурата или МВР. По подобни въпроси не може да се очаква широка информираност, но дори и автоматизмите в отговорите са красноречиви.

72% от запитаните признават, че не намират себе си за запознати със съдебната реформа. Усещането за незапознатост е повсеместно. Нещо повече, липсва убеждението, че реформата, самоуправлението в съда и т.н. водят към преодоляване на корупцията.

Именно корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система - с 33% споменавания. За 29% пък решаващи са квалификацията и морала на съдии и прокурори. 16% намират за най-сериозен проблем политическата намеса в съдебната система, бързината на делата е споменавана в 10% от случаите, а реформата в прокуратурата и самоуправлението в съда остават с доста по-ниски дялове.

Повече от една пета от българите свидетелстват, че в последните две години срещу тях е било извършвано действие, което смятат за престъпно. Най-високи са дяловете на тези декларации в София - в сравнение с по-малките населени места. Попитани провокативно кой се справя най-зле измежду обичайните страни: прокуратура, съд, МВР, хората се затрудняват да отговорят с ясен „фаворит", но по естествен начин изпъкват съд и МВР.

Вероятно съдът се възприема като събирателно за съдебната система. Въобще, в общественото мнение не личат ясни разлики между институциите на съдебната власт, сочи Галъп.

Все пак 80% смятат, че проблемите на прокуратурата могат да бъдат решени с повече контрол, а 16% - с повече самостоятелност.

Източник: КРОСС