Гърция: Договорът от Преспа не признава "македонски народ"

В хода на текущата гръцка кампания за разясняване на ползите от ратифицирането на договора за името между Атина и Скопие, на интернет страницата на Министерството на външните работи на Гърция бяха публикувани отговори на няколко от най-често задаваните въпроси. Един от тях е: „Признаваме ли „македонската нация“ и „македонския език“? Отговорът на Гърция е – категорично Не, предава скопският телевизионен канал „Сител“.

Ето го и целият отговор на МВнР на Гърция на този въпрос:

1) Споразумението определя само „гражданството“ на гражданите на съседа, което е правно отношение между гражданина и държавата. Освен това Бившата югославска република Македония официално потвърди пред Гърция чрез Меморандума за разбирателство от 16/1/2019 г., който е правно обвързващ за БЮРМ, че използването на термина „националност“ в английската версия на споразумението от Преспа се отнася само до „гражданство“. Всъщност, както в Гърция, така и в БЮРМ, в официалните си преводи на договора английският термин „националност“ се приравнява на думата „гражданство“. Освен това във всички международни текстове (както конвенционални, така и извъндоговорни) терминът „националност“ означава националност, а не национален произход.

2) Днес, след повече от 25 години, в паспортите на македонските граждани, гражданството е дефинирано с думата „македонско“. От 2009 година визовата либерализация за шенгенската зона важи дори и за БЮРМ, за гражданите с тези паспорти.

3) След влизането в сила на Договора, „/гражданин на Република Северна Македония“ се добавя във всички пътни документи за гражданство, към термина, който вече се употебява.

4) Преспанският договор не споменава и не регулира етническите въпроси. В допълнение, изменението на Конституцията на БЮРМ гласи, че „гражданството не уточнява, нито определя етническата принадлежност на гражданите на страната“. Това е изрично и задължително за БЮРМ и се споменава във вербалната бележка, изпратена от Скопие.

5) Съответно, Договорът не признава „македонския народ“ или „македонската нация“. Освен това споразумението не отрича правото на гръцките граждани да наричат гражданите на съседната ни държава при условията, които те използват днес (член 7).

Език

1) Третата конференция на Организацията на обединените нации за стандартизация на географските имена, проведена през 1977 г. в Атина, призна „македонския“ като официален език. В речта си през септември 1959 г. обаче външният министър Е. Авероф подчерта: „Македонският език, който се говори в Скопие, не се говори в гръцката Македония и има граматика и синтаксис“.

2) Означението на македонския език, с кодово наименование „MK, MKD“, се използва от 1994 г., без звездички, както може да се види на официалния уебсайт на ООН (вж. Страници 1 и 94) и както е официално представен от Международна организация по стандартизация с ISO 639-1 и 639-2.

3) Споразумението изрично посочва, че официалният език на съседа принадлежи на групата на славянските езици и не е свързан с древногръцката култура на Македония и не е свързан с [...] историята, културата и наследството на Македония (член 7, параграф (4) ).

4) Също така, съгласно споразумението, гръцките граждани си запазват правото да продължат да се отнасят към горепосочения език при условията, които понастоящем използват (член 7, параграф 5).

Търговски марки

1) Споразумението от Преспа не засяга валидността на гръцките търговски марки под името Македония. По-специално, разпоредбите относно търговските марки са напълно съвместими с европейското законодателство и с международното право, и по-специално с Мадридския договор за търговска собственост. Това означава, че търговските марки, регистрирани от гръцки компании на национално, европейско или международно ниво и съдържащи препратки към Македония, са напълно защитени.

2) Статутът на съседната държава като бъдещ кандидат за членство в ЕС предполага задължение за адаптиране към европейското законодателство. Продукти, носещи наименование за произход, както и продукти с географско указание, които са свързани с Македония, вече са идентифицирани със съществуващите регламенти на ЕС и се прилагат изключително за Македония. Македонското вино, например, е вградено в регламента на ЕС. По своята същност географските определения се отнасят до конкретни региони, а не до цели страни. Фактът, че споразумението съдържа изрично позоваване на работата на международна експертна група в рамките на ЕС, гарантира интересите на компаниите в страната като страна-членка.

3) Споразумението създава условия за диалог между бизнес общностите на двете страни, които добросъвестно ще намерят изход и решения на други въпроси, които могат да бъдат свързани с търговски марки и корпоративни логота в бъдеще. Във всеки случай, това, което е гарантирано в европейското и националното законодателство, е въведено и не се променя.

Източник: Фокус