Георг Георгиев осъди бесилките в София

Като национален координатор за борба с антисемитизма и езика на омразата заявявам, че тази ужасяваща препратка, недвусмислено носеща белезите на послание и заплаха, е израз на тоталното отсъствие на мисъл и способност за формиране за съдържателни послания. Подобни прояви напомнят за сюжет от най-мрачните времена на световната история, когато репресиите са били норма, а човешкият живот - предмет в ръцете на диктатори и тирани. Авторите на гореизброените прояви, както и онези, които разстлаха черни чували пред частен дом, сякаш се опитват да ни убедят, че достиженията на европейската цивилизация днес нямат място в българското общество, а правила ще бъдат налагани с цената на човешки животи. Привидни борци за морал, чест и справедливост боравят с най-циничен и неуважителен език, използвайки изразни средства единствено подчинени на груб цинизъм, насилие и погазване на всякакви общовалидни правила и норми. Хора, наричащи себе си „отровни“, чрез действията си насърчиха улиците и площадите на София да станат сцена на безпрецедентен ужас. Бесила бяха окачени на централни места, по кръстовища в столицата, пред обществени сгради. Религиозни храмове и паметници на културата бяха поругани, а светини-символи на националната чест и достойнство на България бяха превърнати в заложници на натрапена политическа пропаганда.

Дълбоко толерантен, българският народ винаги е заставал зад лицето на мира. Просперитет е бил граден чрез единение, а баланс в обществото никога не е бил търсен чрез отрицание. Омразата винаги е носила след себе си разруха и опустошение. Нетърпимостта към инакомислещия е белег на опасна душевна пустота, която в своята ескалация може да намери форми като вече изброените по-горе. Европейски град - символ на разбирателството и историческа арена на съжителството на различни раси, етноси, народи и религии от целия свят, не може и не трябва да бъде поругаван от представители на моментна конюнктура. Търсачи на сензация днес се опитват да привлекат към себе си внимание, но послания за смърт и репресии от средните векове не бива да остават незабелязани и не адресирани.

Историята ни е научила, че бездействието е най-прекият път към тържеството на злото и терора. В дни на глобални предизвикателства и изпитания за света, потребността от сигурност и стабилност е онази, която трябва да направлява желанията на гражданите, а правителствата и управляващите са длъжни да откликват и търсят инструменти за задоволяване на тази потребност. Реализацията на обществения договор обаче не виси на бесило, не е положена в ковчег, не е побрана в черен чувал. Тя лежи като отговорност на раменете на всички нас като българи, като европейци, способни да сформираме собствен дневен ред, подчинен единствено на общите национални интереси, в условията на неотменими гаранции за човешкия живот и достойнство.