Глобалната рецесия може да продължи и догодина, ЕС губи стандарт: FT

„Ако Лев Толстой пишеше за днешните бизнес условия, той би ги определил като „щастливите икономики си приличат, а всяка нещастна е нещастна по своему.

Китайските перспективи за ръст бяха ударени с чук от новите стриктни ковид ограничения в страната, Федералният резерв на САЩ рискува да обърне американския бум на банкрут, домакинствата в ЕС минават през тежка криза на стандарта, а ситуацията е още по-лоша в бедните държави, където има заплаха от истински глад.

Тези четири различни, но наслагващи се проблема сблъскват глобалната икономика, която тепърва се възстановява от пандемията, с влошаващо се настроение. Според Робин Брукс – главен икономист на Института за международни финанси, взаимното влияние тези шокове подсказва, че глобалната икономика вече е затънала в беди: „Влизаме в нова световна рецесия, ако поне този път не се замислим”.

Финансовите пазари също са в стрес – световният индекс MSCI падна повече от 1,5% за седмица, общо с повече от 5 на сто за първите 20 дни на май и над 18 % от своя връх през януари.

Джавал Джоши, главен стратег на BCA Research, отбелязва: „Последния път, когато се е случвало такова нещо беше в началото на 1981 г., когато воденият от Пол Волкър Фед прекърши инфлацията и я обърна в стагфлация в рецесия”.

Да се определи глобалната рецесия не е лесна цел. За отделните държави икономистите дефинират „техническа рецесия” при 2 последователни тримесечия на свиване на БВП. 

Financial Times предпочита по-гъвкавата дефиниция: „значим спад на икономическата активност, разпространена в цялата икономика, която трае повече от няколко месеца”.  

В глобален план оценката е по-трудна. МВФ и Световната банка характеризират световна рецесия като година на спад на реалните доходи. За тях това се е случило през: 1975, 1982, 1991, 2009 и 2020 г. Засега прогнозите им за 2022 г. са далеч от тази оценка за рецесия, като МВФ очаква ръст от 3,6% през април, което е по-малко от предишните предсказания за 4,5%, а СБ чака 2,5 на сто.  

Според Брукс реалистичното число е само 0,5% за 2022 г.

Китай е основното притеснение на икономистите заради големия спад на потребителското търсене с 11% и на производството с 3 на сто, породен от затварянето на най-големите му градове с опасенията за нов ковид – бум. Спадът в продажбите е по-голям от регистрирания в началото на 2020 г. при първата вълна на К19. Покачва се и безработицата.

Кевин Ксие, старши икономист по Азия в Commonwealth Bank of Australia, смята икономическите данни на КНР за разочароващи. Още повече, в другата най-голяма световна икономика – САЩ, също се забелязват следите на пандемията върху бизнес активността, в комбинация с висока инфлация.

Шефът на Фед Джей Пауъл беше кристално ясен, че централната банка на Щатите ще продължи да вдига лихвените нива, докато не види „ясно и убедително” доказателство, че инфлацията се връща на 2-процентовата цел, която е поставена. Той не изглежда пристеснен от ръста на безработицата. Пауъл добавя, че цели „меко приземяване” на икономиката, но повечето играчи на финансовите пазари мислят, че ще бъде трудно това да се постигне.

Кришна Гуха, вице на Evercore ISI, предупреждава, че има по-голям от нормалния риск мрачното говорене по темата да се превърне в самосбъдващо се пророчество и да генерира обрат надолу: „Да се свали инфлация без рецесия и увеличаваща се безработица ще бъде предизвикателсво”.  

От другата страна, на Атлантика Европа има равни по трудност проблеми. Като изключим Великобритания, инфлацията и особено на енергийните цени може да бъдат проследени директно и свързани с руското нашествие в Украйна.

За нещастие на ЕС, разбирането на причината не намалява тежестта на последствията. Със средна инфлация в Еврозоната от 7,4%, цените се вдигат много по-бързо от доходите, като нанасят мощен удар по стандарта на живота, ограничават потреблението и съвземането на икономиката от пандемията.

Новите прогнози на Европейската комисия свидетелстват за остра стагнация през второто тримесечие на тази година. ЕК очаква икономиката да започне да преодолява трудния период и да се върне към разумен, т.е. скромен ръст от половин до един процент още лятото, но повечето икономисти от частния сектор смятат, че ударът по доходите ще има много по-дълготрайни ефекти.

Кристиан Шулц, експерт в Citi, определя официалните прогнози като „твърде оптимистични”, като смята, че ако статистиката отбележи ръст, той ще бъде виртуален, а не реалн поне до края на годината.

И ако европейските трудности са свързани основно с отражението на цените на енергията върху останалите, то в бедните държави голямата драма са цените на храната, която представлява над 30% от разходите за хората там (у нас процентът е официално 30,1, така че ние сме в това число).

Ръст на цените на храните

Със затворени пристанища на Украйна, страховете от продоволствена криза нарастват главоломно. Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш се опасява, че „десетки милиони хора са на ръба на хранителната несигурност и масовия глад”.

Това вече се видя в Шри Ланка, която обяви фалит като държава и спря да изплаща външните си дългове за първи път в историята. Причината е решението на властите да използват резервите си в твърда валута, за да набавят гориво, храни и лекарства, вместо да се разплащат по борчовете. Цените на зърното нараснаха с над 60% от началото на годината.

Докато рисковете от глобална рецесия растат, най-добрата новина би била руско оттегляне от Украйна и край на целта 0 заразени с ковид19 в Китай. В Европа и бедните страни може да се очаква субсидиране на хората, за да посрещнат нарастващите цени на енергията и храните. САЩ и UK  биха могли да усилят затягането на монетарната политика.  

Според много икономисти такава защита би могла да доведе до победа над глобалната рецесия още през 2022 г. Но доста от тях залагат на по-лоши новини.

Инес Макфий, старши глобален икономист на Oxford Economics, смята, че се налага затягане на коланите, а политиците имат още инструменти да предотвратят тежка криза със стимули.  Иначе: “Рисковете от рецесия ще се повишат и за следващата година”, пише най-авторитетното в света икономическо издание Файненшъл Таймс.

Илиян Костадинов