Големите градове губят население: ИПИ

За пръв път в историята на преброяванията всички големи градове у нас губят население - в периода 2011-2021 г., отчете Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той обясни, че причина за това е тежката възрастова структура.

Пандемията също е ударила статистиката, включително и София, за сметка на периферните общини.

Всеки един от 10-е най-големи градa в България губи над 6% от населението си през последните 10 г., става ясно от преброяването, според което у нас живеят близо 6,5 млн. души.

София продължава да отчита близо 1,2 млн. жители, но населението в столицата вече не се повишава, а дори леко спада с около 20 хил. души. На първо място масовото застаряване си казва думата и естествените процеси започват да тежат.

Вторият фактор е свързан с това, че мащабите на механичен прираст в столицата вече са по-леки. Третият фактор е пандемията, която не просто влоши естествения прираст - много висока смъртност през 2020 и 2021 г., но обърна и миграционните процеси - големите градове загубиха население в посока периферията си непосредствено преди преброяването.

Това е вярно само за 2020 г., но ще отнеме години на положителна миграция, докато се възстанови ефектът от еднократната корекция в пандемията. Отделно от това, спадът на населението в София не е прецедент - това се е случило и в периода 1992-2001 г., когато преброяванията отново отчитат намаляването на населението в столицата, тогава най-вече в следствие отварянето на границите.

До момента Варна беше единствения град, който неизменно увеличава своето население при всяко преброяване, докато Пловдив в няколко поредни преброявания не успяваше да увеличи своето население. Въпреки това преброяването от 2021 г. показа, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хил. души, като Пловдив остава втори - с население от близо 320 хил. души спрямо около 311 хил. души във Варна. Въпреки че и двата града също привличат млади и активни хора през последните 10 г., но и тук устойчиво негативните естествени процеси, както и ефектът на пандемията, в т. ч. отлива на хора към периферията през 2020 г., в крайна сметка водят до спад на населението.

Бургас, Русе и Стара Загора са сред шестте града, които имат население над 100 хил. души. След преброяването от 2021 г. Плевен вече официално е извън тази категория след над 40-г. история на град с население над 100 хил. души. В своя пик (през 1985 г.) в България и 10-те водещи града са с население от над 100 хил. души - сега вече остават само водещите 6. От трите града, които затварят шестицата, Бургас има различна тенденция, като до 2011 г. увеличава своето население, достигайки над 200 хил. души. Сега обаче се и той отчита спад.

Русе и Стара Загора също продължават да губят население със сериозен темп - съответно с 11% и 17% за 10 г. Към 2021 г. населението на двата града е под 125 хил. души, като в исторически план спадът на населението в Русе след 90-та г. е по-значителен. Последното е в тон със тежките демографски тенденции във всички крайдунавски градове.

Плевен остава на традиционната седма позиция, но вече е с 92 хил. души през 2021 г. След него вече се нареждат градове, които са сходни като мащаб и близки до повечето областни центрове - Сливен (80 хил. души), Добрич (74 хил. души) и Перник (68 хил. души). Миньорският град се завръща след около 40 г. отсъствие в топ 10, като изпреварва Шумен с около 300 души. След тях, съвсем близо до топ 10, е и Хасково.

Общото между тези градове е не просто намаляването на населението, а сериозният темп, с който това се случва - те губят по около 10-15%.
Напомняме, че според данни на НСИ близо 200 населени места у нас нямат нито един жител.

Егор Глазунов