Хърватия спъва Черна гора по пътя към ЕС

Хърватия настоява Черна гора да разреши дългогодишните спорове за военни престъпления, обезщетения и определяне на границата между двете държави, преди да приключат преговорите за присъединяването ѝ към Европейския съюз, съобщава POLITICO.

Черна гора да стане 28-ият член на ЕС до 2028 г.? Не толкова бързо, предупреждава Хърватия, която е последната присъединила се към съюза държава.

Преди дебата за разширяването на ЕС на срещата на върха в четвъртък Хърватия, която стана член на съюза през 2013 г., е сред страните, изразяващи опасения относно кандидатурата на Черна гора.

В разговор с POLITICO по време на предварителна среща на Европейската народна партия хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че Загреб е бил „изключително конструктивен“, но посочи нерешени въпроси по преговорна глава 23 „Съдебна власт и основни права“ и глава 31 „Външна политика, политика на сигурност и отбрана“. Някои от проблемите датират отпреди десетилетия.

„Някои от тези въпроси са на дневен ред през последните две години, без абсолютно никакъв напредък“, заяви той, като призова Черна гора да предприеме действия.

„Ще помолим нашите колеги да им помогнат да постигнат напредък, ако целта е преговорите да приключат“, добави Пленкович.

Позицията на Хърватия е изложена в документ, с който POLITICO се е запознало. В него Загреб подчертава, че подкрепя стремежа на Черна гора за членство в ЕС, но посочва няколко нерешени спора, които трябва да бъдат уредени.

„Хърватия се стреми да улесни присъединяването на Черна гора, а не да го възпрепятства“, се посочва в документа.

Според него част от нерешените въпроси произтичат от участието на Черна гора във военната агресия срещу Хърватия през 90-те години на миналия век, включително нападенията срещу Дубровник и окупацията на части от хърватската територия.

Сред исканията на Загреб е изплащането на обезщетения на хърватските граждани, задържани в лагера „Морин“, където между октомври 1991 г. и август 1992 г. са държани над 300 хървати след окупацията на част от района на Дубровник от сръбски и черногорски сили.

Хърватия настоява също мемориалната плоча в бившия лагер да бъде запазена и постоянно изложена, както и да бъде преименуван общинският плувен басейн в Котор, носещ името на Зоран Гопчевич.

Гопчевич е бивш състезател по водна топка на международно ниво, който според документа е служил като охранител в лагера „Морин“ през 1991 и 1992 г.

Сред останалите искания са съдебно преследване на извършителите на военни престъпления по време на Войната за независимост на Хърватия и продължаване на преговорите за определяне на границата между двете държави.

Въпреки споровете Хърватия досега е давала съгласието си Черна гора да напредва в преговорите за членство.

Черна гора е затворила временно 21 от общо 33 преговорни глави, което я превръща във водещия кандидат в процеса на разширяване на Европейския съюз.

Източник: POLITICO

Мария Пенчева