„Ходещият салам“ се завръща: гигантско насекомо оцеля, след като беше смятано за изчезнало

Едно от най-редките насекоми в света, известно с необичайните прякори „ходещият салам“ и „дървесният омар“, се превърна в забележителен пример за това как вид, доведен почти до изчезване от човешката дейност, може да получи втори шанс.

Dryococelus australis, известно като пръчковидното насекомо от остров Лорд Хау, достига внушителни размери – възрастните екземпляри могат да бъдат дълги до 20 сантиметра.

В продължение на хиляди години насекомото се развивало необезпокоявано на остров Лорд Хау в Тасманово море между Австралия и Нова Зеландия. Изолацията на острова позволила на вида постепенно да достигне необичайно големи размери.

Спокойното му съществуване обаче приключило след заселването на европейци. През 1918 г. корабокрушение довело на острова черни плъхове. Дотогава огромните пръчковидни насекоми били толкова разпространени, че местните жители ги използвали дори като стръв за риболов.

Само за около две години плъховете унищожили популацията им на острова и видът бил смятан за изчезнал.

Мъртво насекомо дава надежда

През 1964 г. група алпинисти се опитала да изкачи Болс Пирамид – впечатляваща базалтова скала, издигаща се от океана на около 20 км от остров Лорд Хау.

Там те открили и заснели останките на едно от огромните насекоми – с размер приблизително колкото салам. При следващи експедиции били намирани още мъртви екземпляри, но нито един жив.

Това се променило през 2001 г., когато австралийските учени Дейвид Придъл и Никълъс Карлайл пристигнали на Болс Пирамид.

Под един-единствен храст, растящ в пукнатина на стръмен склон около 100 метра над морето, те открили необичайно големи следи от насекоми.

Учените се върнали през нощта, когато видът е активен, и направили сензационно откритие – три живи женски, укриващи се под храста.

„Останах без думи, ако не броим някоя и друга ругатня“, разказва по-късно Карлайл.

„Не можехме да подскачаме от радост, защото рискувахме да паднем по 60-градусовия склон.“

От 24 насекоми до хиляди

На следващата година учените открили 24 екземпляра, а една размножаваща се двойка била отведена в зоопарка в Мелбърн.

Програмата за размножаване се оказала успешна. Оттогава хиляди представители на вида са отгледани в шест зоопарка по света.

Планира се насекомите да бъдат върнати първо на друг малък остров, а впоследствие и на самия Лорд Хау.

Шансовете за това значително се увеличиха, след като през 2025 г. беше потвърдено, че инвазивните черни плъхове и домашни мишки са унищожени на острова.

Историята има и любопитен епизод. След нашествието на плъховете през 1918 г. властите предложили парична награда за всеки убит гризач. По-късно обаче се оказало, че някои жители на Лорд Хау започнали умишлено да развъждат плъхове, за да получават повече награди.

Едва около 50 остават в природата

Въпреки успеха на програмите за размножаване Dryococelus australis продължава да бъде едно от най-редките безгръбначни животни на планетата.

Смята се, че в дивата природа може да са останали едва около 50 екземпляра.

Тази година учените обаче откриха още представители на вида, скрити сред оскъдната растителност на Болс Пирамид.

Историята на гигантското насекомо вдъхнови и читатели на The Guardian, които го номинираха в инициативата на изданието за „Безгръбначно на годината“.

Максимилиан Ванланкер от Сиатъл определя оцеляването му като рядка история, даваща надежда:

„Климатичните промени бушуват, фашизмът е във възход, корпоративната алчност е неконтролируема, но въпреки всичко онези 24 пръчковидни насекоми върху една скала ни показват, че нищо не е свършило, докато самите ние не се откажем.“

Авторът на материала Патрик Баркъм припомня, че именно повторното откриване на необикновеното насекомо е било една от първите му големи истории като млад журналист в Австралия.

Заглавието тогава гласяло:

„Ходещият салам отново е жив.“

Източник: theguardian.com