Икономическият спад в Германия води до спад на въглеродните емисии до 70-годишно дъно

Спадът в промишленото производство и икономическият спад в Германия, най-голямата икономика в Европа, са довели до намаляване на въглеродните емисии до най-ниското им ниво от седем десетилетия насам, съобщи немски мозъчен тръст.

Миналата година емисиите на парникови газове в Германия са спаднали до 673 млн. тона CO2, което представлява 46% спад в сравнение с референтната 1990 г. - най-ниското им ниво от 50-те години на миналия век насам, съобщи в четвъртък в прессъобщение Agora Energiewende, мозъчен тръст с нестопанска цел, който се застъпва за енергиен преход.

Емисиите на CO2 са били значително под годишната цел, посочена във Федералния закон за опазване на климата, допълва организацията, позовавайки се на свои предварителни изчисления.

Сред факторите за това намаление мозъчният тръст посочи значителния спад в търсенето на електроенергия. Производството на електроенергия от въглища е спаднало до най-ниското си ниво от 60-те години на миналия век насам, каза той.

"Икономическата ситуация и международните кризи" също доведоха до намаляване на производството на енергоемките предприятия, което доведе до намаляване на емисиите от промишлеността, обясни мозъчният тръст. Според предварителните данни енергоемкото производство е намаляло с 11 % през 2023 г., допълни той. В Германия, икономическата сила на ЕС, през 2023 г. се наблюдава спад в производството и новите поръчки за заводи. Според данни на германската статистическа агенция Destatis германската икономика се е свила през второто и третото тримесечие на миналата година в сравнение с 2022 г. Страната се превърна в най-зле представящата се голяма развита икономика през последните месеци.

"Важен фактор за спада в производството беше продължаващото покачване на цените на европейския газов пазар поради преминаването от евтин тръбопроводен газ към по-голям внос на втечнен природен газ", пише Agora Energiewende, описвайки развитието като "криза на изкопаемите горива". Страните от ЕС, включително Германия, драстично намалиха вноса на природен газ, въглища и нефт от Русия през 2022 г. като част от кампанията си за санкции, свързани с Украйна, което доведе до масово покачване на цените. Оттогава цените на енергоносителите намаляха, но остават над предкризисните си нива, се отбелязва в съобщението.

Според мозъчния тръст намалението на емисиите, наблюдавано в промишления сектор, не е устойчиво. "Спадът в производството, дължащ се на енергийната криза, отслабва индустриалната база на Германия. Ако в резултат на това емисиите просто се прехвърлят в чужбина, това няма да е от полза за климата", заяви Симон Мюлер, директор на Agora Energiewende Germany.

 Намалението на емисиите е постигнато и благодарение на това, че Германия внася повече електроенергия от съседни държави и че производството на енергия от възобновяеми източници се е увеличило с 5%. Според мозъчния тръст през 2023 г. вятърната и слънчевата енергия за първи път ще осигурят повече от 50% от общото брутно търсене на електроенергия.