ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА, fnf-southeasteurope.org
От няколко години публичните разходи за здравеопазване в България растат с по 400–500 милиона лева на година, но това нито прави нацията по-здрава, нито осигурява по-качествени здравни услуги. Без каквито и да било реформи в здравеопазването структурата на разходите се запазва една и съща – лъвският пай отива за болнична помощ и лекарства.
…
За здравеопазване през 2018 г. например бяха предвидени 4.712 милиарда лева, с половин милиард повече спрямо предходната година. 82% от тази сума се пада на НЗОК. За 2019 г. разходите за здравеопазване са увеличени с нови 550 милиона лева и така надхвърлят 5.2 милиарда, като делът на разходите, осъществени през здравната каса с нейния бюджет от 4.35 милиарда лева, е около 84%. Ръстът е и заради преминаването през 2018 г. на Фонда за лечение на деца в чужбина и Комисията за лечение в чужбина към НЗОК. Като цяло обаче перата, които гълтат най-големи разходи, са болничната помощ и лекарствата. Именно при медикаментите е най-големият ръст – с 12% през 2018 г. спрямо 2017 г. и трайно над 1 милиард от разходите за здравеопазване.
Ако публичните средства в една система растат с над половин до един милиард лева на всеки четири-пет години, какво би следвало да заключим: a) системата изисква по-големи разходи поради по-големи нужди; б) публичното благо струва скъпо; в) разхищават се средства.
Сега заменете думата „система“ със „здравеопазване“ и „публично благо“ със „здравето на нацията“. Кой отговор бихте избрали в контекста на следните няколко факта: България е страната с най-ниска продължителност на живота в ЕС – 74.8 години, изчислена за периода 2016–2018 г.; България е страната с най-висока смъртност в ЕС, нивото на детска смъртност в България е два пъти по-високо от средното за ЕС – 6.5 на 1000 живородени, докато за ЕС е 3.6 на 1000 живородени.
Тази негативна статистика може да бъде продължена с липсата на каквато и да е публична информация как расте заболеваемостта от рак през годините, колко ниска е преживяемостта – известно е, че е ниска, но колко, и докога няма да се вземат мерки за ефективна профилактика, за да се диагностицира онкозаболяването в ранен стадий. Има един циничен отговор – че клиничните пътеки за лечение на онкозаболявания са сред най-високо платените наред с тези в инвазивната кардиология. Ако пренебрегнем този отговор, има други неоспорими факти: растящият непрекъснато брой на хоспитализациите и на доплащането от джоба на пациента – близо 4 милиарда, почти колкото бюджета на НЗОК за 2018 г. България е рекордьор и по този показател – пациентите доплащат 50% от общите разходи, някои осигурени плащат и сто процента, а в Европа този показател е средно 15–20%.
ПОВЕЧЕ ПАРИ – ПОВЕЧЕ СМЪРТ
Излиза, че парите за здравеопазване отиват за… здравеопазване, по сполучливото определение на икономиста Димитър Събев, без да допринесат за по-доброто здраве на българската нация. Разходите на здравната каса са нараснали почти двойно (1.7 пъти), спрямо 2009 г., когато са били около 2.473 милиарда лева, а за 2019 г. те са 4.3 милиарда лева. Здравните вноски на работещите за 2019 година са разчетени на малко над 2.8 милиарда лева, останалите средства осигурява държавата, плащайки за деца, пенсионери и др. категории – задължение, което произтича от закон.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Нали за това е сложен белокосия бюджетар за министър на нещо, от което си няма хал хабер, за да го източва по най-добрия начин. Затвориха десетки държавни болници за да строят спортни зали, които да правят на полеви болници....
Министерството на земеделието ще ...
бТВ Синема 24 юни 21:00ч.
Режисьор: Бър Стиърс Американски актьор
В ролите: Зак Ефрон Майк О'Донъл Матю Пери (Майк О'Донъл) Матю Пери Майк О'Донъл Лесли Ман (Скарлет) Лесли Ман Скарлет Томас Ленън (Нед) Томас Ленън Нед
Кирил Петков спасил Бойко Борисов. За благодарност Бойко извадил спестовна книжка и му я дал.
- Но аз не мога да тегля от нея!
- Нищо, ще внасяш!