Как СИК и Соф.имоти дадоха на Мирянови небостъргача до Маринела

Две скандални фирми – СИК и Софийски имоти де юре и де факто стоят в основата – в пряк и в преносен смисъл, на проекта за небостъргача на Артекс до хотел Маринела, заради който Цветан Цветанов и съседът му депутат и негов подчинен прокарват в Народното събрание с тогавашен председател Цецка Цачева законова поправка, която да направи възможно завършването на сградата. Ето нейната сага, представена от Капитал:

”Историята на проекта на ул.Златен рог №10 започва преди поне десет години и в нея участват общинската фирма Софийски имоти, току-що постъпилият на работа главен архитект Петър Диков (б.р. при новоизбрания кмет Бойко Борисов) и двама инвеститори с мащабни идеи. В крайна сметка небостъргачът ще бъде построен от строителната компания Артекс. Новата 120-метрова сграда ще е с около 1/4 по-висока от съседния хотел Маринела и по информация от базата данни за проекти в строителството pds.bg ще има разгърната застроена площ 31.5 хил. кв.м. Вместо първоначално планираните офиси след завършването на проекта, ще се появи първият жилищен небостъргачи на София.
Към днешна дата инвеститор в сградата е компанията Кристела на собствениците на Артекс инженеринг Пламен и Весела Мирянови, които имат десетки завършени жилищни сгради в столицата. Първоначалното разрешение за строеж е дадено през март 2007 г. от главния архитект Петър Диков на името на фирмите Джи Би Ай - 91 Жанета Младенова, ЕТ Румен Марков - Джоинт билдинг инвестмънт и техните собственици Жанета Младенова и Румен Марков. Тогавашният проект е за "административна сграда на 34 етажа с подземни паркинги".
През 1999 г. част от мястото, на което ще бъде построен небостъргачът, е ипотекирано заедно с други терени край Банкя в свързаната с групировката СИК Първа източна международна банка (днес Интернешънъл асет банк). Няколко години по-късно разследване на Капитал показва, че със сделка от 27 юни 2002 г. общинската фирма Софийски имоти се е съгласила да изплати на Първа източна международна банка вземането на Джи Би Ай - 91 Жанета Младенова. В замяна общинското дружество е получило правата върху учредените като обезпечение по вземането ипотеки на имотите. Към онзи момент не става ясно защо Софийски имоти се е решила да стане страна в тези взаимоотношения, подписвайки договора за цесия и ставайки по този начин кредитор на ЕТ-то. "Освен, че тогавашният председател на СОС Антоан Николов от СДС е раздал софийската баница на СИК и ВИС – от имотите до боклука".
Историята на имота оживява отново пет години по-късно с разрешението за строеж от януари 2007 г. По това време София все още няма нов Общ устройствен план (ОУП) и подробни устройствени планове с конкретни параметри на застрояването.
През 2007 г. Румен Марков и Жанета Младенова създават фирмата Кристела, която оперира с имота и до днес. След като взима разрешението за строеж, тя ипотекира правото на строеж на бъдещата сграда за 14 млн. лв. към Уникредит Булбанк. Заемът е предоговорен 10 г. по-късно, като размерът е същият, има нови ипотеки върху земята и вероятно по-дълъг срок.
Според приетия две години по-късно Общ устройствен план теренът на ул.Златен рог №10 попада в зона за високоетажно жилищно строителство - с височина над 15 м, но с максимална кота корниз от 26 м. – 8 етажа, не 34! Но промяната не засяга вече разрешените проекти, т.е. и този в Лозенец.
В следващите няколко години строежът на небостъргача така и не започва. Обяснението е кризата на пазара на имоти. През 2010 г. формално е отворена строителна площадка (т.е. сложена е ограда), без там да е извършвано каквото и да е строителство. В края на 2012 г. това дава основание на арх. Петър Диков да презавери изтичащото разрешение за строеж, защото "строителството е започнало, но не е завършен грубият строеж".

В следващите няколко години теренът на ул. Златен рог е обявен за продажба, а купувачът Артекс се появява през 2015 г. През август на същата година Мирянови откупуват Кристела, съответно и дълга към Уникредит Булбанк, за 14 млн. лв., от Румен Марков и Жанета Младенова за цена от... 80 хил. лв. Компанията купува и всички малки парцели в съседство - на улиците Вискяр планина и Капитан Тодор Ночев, които са собственост на Софийски имоти. Сделките са на обща стойност близо 2 млн. лв.
Вече презавереното веднъж разрешение за строеж отново наближава края на 5-годишния законов срок, в който инвеститорът е длъжен да започне строителство. Затова в края на 2016 г. Кристела иска от направление Архитектура и градоустройство второ презаверяване на документа. Междувременно обаче парламентът приема (внесените от Александър Ненков, чиято майка Юлия е заместник-кмет по правните въпроси на Столичната община, какъвто е била и по времето на кмета Борисов и архитекта Диков), промени в Закона за устройство на територията, които засягат бъдещия небостъргач по два начина.

От една страна, срокът за завършване на подобни проекти се удължава на 10 години от "започване на строителството на елементи на техническата инфраструктура". От друга страна обаче, ЗУТ вече ограничава възможността за презаверяване на строителни разрешения до веднъж, и то при съответствие "с предвижданията на действащия подробен устройствен план." Артекс се промушва между изискванията, като се позовава на 10-годишния срок от (макар и формалното) започване на строежа през 2010 г. Така внесената между първо и второ четене на закона поправка автоматично удължава срока и в началото на 2017 г. Артекс оттегля искането за презаверяване на разрешението за строеж, а общината връща на инвеститора заплатената такса от 260 хил. лв.
Пълните детайли около сградата все още не са ясни. Разрешението за строеж все още е за "административна сграда", но вероятно ще бъде променено на жилищна в хода на строителството. Първоначалният проект на Джи Би Ай включва амбициозни и скъпи планове за осем подземни етажа за паркинги, обясниха източници на Капитал, близки до казуса. Сегашният план обаче е променен и голяма част от паркоместата ще бъдат изнесени във външен паркинг в купените от Софийски имоти съседни парцели.
 Първоначалната минимална цена, която в момента коментират от екипа продажби на Артекс, е 3000 евро на квадратен метър”.

Снимка: Сега