Как татко почина в място, което наричат болница

Историята е на Илияна Захариева, шеф на пиара и комуникациите на А1, споделена в емоционален статус във фейсбук:


 "Моят татко почина миналата събота... събирах сили досега да кажа как си отиде. Знам, че това няма да го върне, но може би ще помогна на други.

Той имаше хронична бъбречна недостатъчност и ходеше 3 пъти в седмицата на хемодиализа във "Фърст диализис сървисиз", Пловдив, страхотно модерно място с добри лекари и грижа за пациентите. Нямаше никакви проблеми, 3 пъти седмично отиваше лично с колата си и се връщаше сам. Хемодиализата е сериозно лечение, изисква добра апаратура, препарати, стриктно следене на пациентите и грижа. Баща ми я имаше и се чувстваше добре. Докато не дойде ковид истерията.

На 27.10 отиде за планираната си диализа и го върнаха, защото имаше температура 37.6. В нормална ситуация никога не биха му отказали диализа заради температура. Случвало се е и преди, щяха да си направят диализа и да препоръчат преглед и лечение за вируса. Но не и сега.

Обади ми се и веднага се заехме да направим тест, който се оказа положителен за ковид. Какво следва оттук нататък? Беше ми обяснено, че единственият вариант за пациент на хемодиализа с ковид е да бъде приет в Инфекциозната болница в Пловдив, където ще го лекуват от вируса и ще му правят диализа, всичко било организирано.

В Инфекциозната, разбира се, нямаше места. Намерих, с познати, с връзки.

На 28.10 (сряда) го приеха, ден след пропуснатата хемодиализа. Приемът с "връзки" стана след 3 часа чакане на опашка. Контактите ми бяха на високо ниво, пазеха му легло и очаквах адекватна грижа. Приеха го в сряда, 28.10. Мисля, че на следващия ден направиха снимка и установиха пневмония, не тежка според докторката, едностранна, за която почнаха лечение с вливания. Ставаше четвъртък, а още не му правеха диализа, въпреки че вече беше пропуснал тази във вторник. След много настояване и напомняне от моя страна го диализираха в петък.

Как става това в Инфекциозната болница в Пловдив? Пациентите от ковид лежат на втория етаж в болницата (стара порутена сграда), моят баща беше в блок 1, за диализата трябва да слезе на долния етаж в КАРИЛ по стълби, асансьор няма, и да дойдат с машината за диализа от съответното диализно отделение. Първия път човекът си слезе по стълбите и направиха диализата. Как, с каква апаратура, с какви препарати - нямам представа и няма да разбера. Може би колегите ми от медиите ще помогнат да разследваме, за да знаят следващите пациенти. Само знам, че в неговия диализен център го следяха доктор и няколко сестри, мереха му килограми и кръвно по няколко пъти, докато тук просто го сложиха на машината.

След първата диализа като че ли нещата бяха ОК. Обещаха ми, че е включен в план за следващата седмица понеделник, сряда и петък за диализа и продължават и лечението за вируса. В понеделник вече не си вдигаше телефона. Понеже ковид вирусът се третира като чума, достъп до отделението, докторите и болните няма. В 12 часа заставаш на стълбичките на Инфекциозна и чакаш някой да благоволи да даде "сведения" за твоя близък човек. Чакаш, чакаш,

в някакъв момент излиза изнервен доктор или сестра, скарва ти се и евентуално ти казва нещо