Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
Дори и като свидетели на учестилите климатични аномалии в последно време, ние често затваряме очи пред едно от деликатните последствия от климатичните промени: домашното насилие. Въпреки че корените на домашно насилие са дълбоки и сложни плетеници от социални, културни и индивидуални фактори, има една връзка, която учени все повече документират, а именно тази между климатичните промени и безработицата като фактор за отключване на агресия в домашни условия. Данни дори сочат, че повишаването на годишните температури с 1°C води до 6% повишаване на случаите на домашно насилие.
Изменението на климата, предизвикано от човешка дейност, води до множество промени на индивидуално ниво, като наред с физическите и психични вътрешни промени, човек става жертва и на икономическите последствия от климатичните промени, включително спад на производителността и загуба на работни места. Не е изненадващо, че подобни финансови стресори от своя страна могат да доведат до отключване на несигурност, стрес, гняв и насилие, които често се проявяват в домашни условия.
Около ⅓ от работните места в страните от Г-20 зависят директно от ефективното управление и устойчивост на околната среда, което в днешно време бива изправено пред изпитание.
Според проучване на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), повишението на глобалните температури води до по-висока уязвимост, както и по-ниска производителност на труда, особено в селското стопанство и други отрасли, уязвими на климатичните промени (вкл. риболов и горско стопанство). Увеличението на температурите може също може да увеличи стреса и да намали общия брой на работните часове. Според доклад на Rhodium Group, в САЩ селското стопанство се очаква да загуби милиарди долари годишно поради изменението на климата, засягайки работните места в множество селски общности.
Проблем са не само жегите. Алармиращ е фактът, че климатичните изменения рязко се увеличават – като за 2000 – 2019 г. наводненията, бурите и сушите са се увеличили с 134%, 40% и 29% съответно (спрямо периода 1980 – 1999 г.), с което са се увеличили и отрицателните влияния върху работните места и производителността на труда.
Снимка 2: Човек сади ориз. Източник: Pexels
Икономическият стрес, породен от загубата на работа или финансова нестабилност, може от своя страна да увеличи риска от инциденти на домашно насилие. Дори преди десетилетие, изследване, публикувано в списание “American Journal of Public Health”, показва, че загубата на работа удвоява риска от домашно насилие. Икономическата нестабилност може да доведе до чувства на разочарование, безсилие и гняв, които могат да се проявят като агресивно поведение в междуличностните взаимоотношения.
Тази връзка е още по-очевидна сред представители на уязвими общности, където влиянието на климатичните промени е особено силно, включително сред мигранти, племенни народи, хора в бедност и лица с увреждания, които имат по-слаб достъп до ресурси, подкрепа и обучение.
Снимка 3: Деца в бежански лагер. Източник: Pexels.
Ефектите на изменението на климата имат специфични последици в частност за жените и тяхното здраве, особено по отношение на предизвикателствата за постигане на равенство между половете в обществото и на работното място. Разликите в социалните и икономическите роли, наложени от хилядолетия, както и отговорностите спрямо семействата им допълнително засилват тази уязвимост сред жените и техните права.
Тук трябва да поясним, че проблемът с домашното насилие е често интернализиран като нормален сред определени култури, където жените нямат равни права, както и че често жертвите на насилие стават жертви на повторна виктимизация от органите на реда или от “интернет тролове”. Поради това малка част от жертвите, избягали от насилника си или все още в ситуация на насилие, споделят за преживяванията си. Това от своя страна прави научното изследване на проблема сложно и деликатно, като за момента преобладават качествени изследвания (интервюта) за сметка на количествени изследвания по темата.
Въпреки че случаите на насилие често биват тема табу поради социални и културни фактори и въпреки че случаите на насилие, за които има официална информация, са с пъти по-малко от формите на насилие ежедневно, все повече изследвания обръщат внимание на тази връзка и на нуждата от екологична сигурност като приоритет за действие.
Проучване в Кения например сочи, че изменението на климата е увеличило валежите по време на дъждовния сезон и повишило температурите по време на сухия, което е нарушило основния източник на доход за 75% от кенийците. На база на демографски и здравни изследвания в различни области на Кения, проучването сочи, че жените са по-склонни да станат жертва на насилие, особено когато работата на съпруга им в селското стопанство е засегната от климатични катаклизми. И въпреки че в подобни общности жените са основният извор на доход, те продължават да биват тормозени от мъжете си и остават натоварени с домакинската работа (наред с което момичетата в някои семейства се сблъскват с липса на достъп до образование).
Снимка 4: Млада жена, носеща вода. Източник: Pixabay.
В Индия също се наблюдава подобна връзка, когато мъжете без работа са принудени да си останат вкъщи, където често набелязват жените си за мишена на техния гняв и финансово отчаяние. Много жени от бедните райони на Индия разказват как по време на наводнения мъжете им често изливат безсилието си над тях. Подобен феномен се наблюдаваше и по време на Ковид, когато случаите на насилие се увеличиха и в много от развитите страни, тъй като поради обстоятелствата много хора изгубиха работа и много двойки трябваше да прекарат дълго време заедно, изолирани от други социални контакти.
В Бразилия пък на базатата на мащабни данни и индикатори за жени, използващи обществени приюти за жертви на домашно насилие и уведомления от здравни служители, анализирани от Университета Бокони в Италия и Федералния университет на Пернамбуко в Бразилия, данни сочат, че в периода 2009 – 2018 г. е имало над 2 милиона регистрирани случая на домашно насилие, пряко свързани с безработицата сред населението.
Деликатната ситуация, пред която са изправени жените и момичетата, се илюстрира и чрез полеви изследвания. В един от регионите във Филипините, най-силно засегнати от тайфуна Хайян през 2013 г., данни сочат за случаи на насилие, основано на пола не само в семейсвтото, но и структурни неравенства като недостъпност до здравеопазване и ограничен достъп до ресурси.
Брутални случаи на агресия изненадаха и нас в България, наред с екстремните валежи по Черноморието, мълниите и множестото катаклизми през изминалите месеци.
От традиционни виждания от патриархалното ни минало до заучени реплики като “жертвата си го е търсила” или “могла е да си тръгне по-рано”, факт е, че проблемът с домашното насилие разделя общественото мнение.
И все пак насред нашите разнообразни виждания, фактите говорят, че за 2022 г. жертвите на домашно насилие са нараснали с 4 пъти, като само между януари и май 2022 г. регистрираните жертви на насилие са 1738, от които 1194 са жени, 409 деца и 135 мъже.
Фигура 3: Смъртоносно насилие над жени в България. Източник: Български хелзинкски комитет
Въпреки че семейството е най-ценното ядро, проблемът с домашното насилие не трябва да остава скрит зад четири стени. Дори и да не можем да се съпоставим емоционално с дадено човешко същество, проблемът ни засяга в дългосрочен план. От натоварване на здравните и социални институции до нежелани бременности и психични заболявания до дългосрочно обременяване и последващо криминално поведение у децата, свидетели на насилие, последиците от домашното насилие са последици за цялото общество.
Наред с това не трябва да се забравя за връзката на финансовия фактор като отключващ фактор на прояви на агресия. Ето защо политиките и законите не само трябва да спомагат за равноправие и сигурност, но и да насърчават икономиката и директното насърчаване на труда и образованието, за да се избави обществото от скотското си съществуване и страх за физическо оцеляване.
Само в едно по-сигурно, равноправно и функционално общество човек би обърнал внимание и на тези около него. Защото климатичните промени и бедствията не ни делят на пол, националност или възраст и всеки от нас, всеки момент би могъл да остане без доходи и без дом и би могъл да стане жертва на насилие.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Судан подписа споразумение с руската ...
бТВ Екшън 24 ноември 22:00ч.
Режисьор: Жауме Балагуеро
В ролите: Фреди Хаймор Том Джонсън Лиъм Кънингам Уолтър Морланд Фамке Янсен Маргарет
- Каква е разликата между мъжа и микровълновата печка?
– Никаква, след 30 секунди всичко е готово.