Кой уби Виктория?

    В събота, на изпращане от панихидата на приятел, който ми беше като брат, майка му ме изпроводи с думите:"Чета вестника всеки ден и съм много притеснена за теб, да не ти сторят нещо с такива истини, дето разкривате". Успокоих я, че вече 2 години се опитват да убият 19 минути чрез незаконни поръчкови ревизии на НАП, но няма да успеят, също както не успяха да го направят по същия път през 2009-2010 г. Както не убиха и медиите на другите колеги, които не мълчат и заради това ги подлагат на изпитание с институции - бухалки, в каквито превърнаха за 9 години всички "органи" у нас.

   Нямаше как да зная, че по същото време - посред бял ден, в сърцето на дунавската столица на България, нейния пети по големина град Русе, роден за вицепремиера по сигурността, пребиват, изнасилват и отнемат живота на журналист - Виктория Маринова.  И как да знам: Странно защо МВР кри убийството цяло денонощие!

    Значи арестът на колегата от Биволъ, гостувал в последното предаване на убитата с разказа за заличаваните с огън следи от далавери за милиони в Министерството на земеделието, не бил върхът на наглостта на властта. А така си мислехме не само ние, но и колегите от Вашингтон Пост, Ню Йорк Таймс, FOX, Ройтерс, които се погнусиха от случая и го отразиха надлежно, включително опитите на МВР да лъже, въпреки писмената заповед за задържане.
    Случаят с Вики от Русе попадна на още повече места: в ВВС и Гардиън, в CNN и Вашингтон Пост, във Фигаро, в Катимерини и Льо Паризиен, в Ил фатто куотидиано, Ел Паис, Билд, Велт и във всички румънски медии, всички руски ТВ канали, къде ли не още. Че даже предизвика възмущението на лидерите на политически групи в Европарламента като Манфред Вебер от майката на ГЕРБ - ЕНП и Ги Верхофстад от майката на ДПС - АЛДЕ, изразено в специални послания. Навсякъде е описан по един и същи начин: убийство на журналист, разкриващ корупция с еврофондове в българските институции.
   Това каза по темата и еврокомисарят по правосъдие Вера Йоурова, която неведнъж е изразявала недоверието и недоволството си от липсата на всякакво желание на българските власти поне да демонстрират справяне с престъпността от липсата на справедливост и откорупцията. А уж искат да влизаме в Шенген и Еврозоната. Където съвсем логично не щат да ни пуснат.

   За това свидетелства и искането на Европейската комисия и световните журналистически организации за международен надзор над разследването. Това е повече от жълт картон за новия министър на вътрешните работи, който преди това беше главен секретар на МВР. Не от нас или от някого в България, а от Брюксел.
    Така за България не се е писало и не се е говорило никога. Срам ме е за моята родина!
Сигурно се пише толкова, защото е прекрачена някаква червена линия на безкрайното търпение! 63% срив на инвестициите, отчетен от БНБ за първите осем месеца на тази година, е икономическият показател за същото.
Отсега прогнозирам, че каквато и версия да се опитат да защитят разследващите като финална, никой няма да им повярва - нито у нас, нито по света. Особено версията "луд клошар", защото в противен случай би било интересно по каква причина няма предвиден нито за тази, нито за миналата година бюджет за психоболестите и чия вина е това. Или пък версията "ревност" - вече започнаха намеци за бившия съпруг на Вики, който едва ли би убил наведнъж майката на малкото си дете и директорката и звездата на своята собствена телевизия. Който е чел поне една кримка, знае отлично, че зад всякакво престъпление, особено посред бял ден, винаги има разумен мотив, колкото и налудничаво да изглежда. Ами, ако убиецът е някой външен фактор?

   Който и да е причинил смъртта на Вики, въпросът към властта е: как е възможно изобщо това да се допусне посред бял ден в центъра на голям град? Що за безнаказаност? Същата ситуация като с неразкритото убийство на данъчния шеф на 2 крачки от Столичната община в час-пик миналия декември, от което атентаторът си е тръгнал просто хей така, абсолютно убеден, че никой няма да го хване, въпреки че и двата му изхода за бягство са били към супер натоварени софийски булеварди! Не знаем вече точно 10 месеца нито извършителя, нито поръчителя, нито най-важното - мотива за престъплението, който със сигурност не е ревност или липсата на лечение за психичноболните.
Просто престъпността, липсата на правосъдие и корупцията са като кокошката и яйцето - едното поражда другото и така до безкрай в омагьосания кръг на "стаЛбилността", както саморъчно описа на бял лист и характеризира ситуацията у нас парламентарният лидер на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Като пиша това, вече в нищо не съм сигурен.
Ала има нещо, в което вярвам и искрено се надявам:

че всяка сила има антисила,

както е доказано от физиката и е разказано в поезията.
Тази сила сме ние, преследваните или просто незагубилите човечността си, достойнството си, чувството си за нормалност българи.
Иначе казано:
с действията и бездействията си, придружени от стремежа да задушат всичко, което мърда и говори в тази наша древна държава, в безсилието на своето изсилване, все пак никога няма да успеят да ни убият всички телом или духом!


Борис Ангелов