Котките не ги е грижа за вас… нито една за друга: Проучване

Понякога е трудно да разберете дали котката ви ви харесва или ви презира – а сега се оказва, че тя може да бъде дистанцирана дори към себеподобните си.

Изследователи са установили, че котките понякога ближат други котки не от привързаност, а като форма на прикрита агресия, преди поведението им бързо да прерасне в нападателност.

Екип от Университета в Гент, Белгия, е изследвал поведението, известно като взаимно почистване – когато котките използват грубите си, подобни на шкурка езици, за да почистват и поддържат козината си.

Досега се смяташе, че когато една котка ближе друга – поведение, известно като алогруминг (взаимно почистване) – това означава, че двете животни са приятели.

Според учените обаче подобно поведение може да бъде и признак на напрежение между тях.

„Алогрумингът може да се използва и в ситуации на социално напрежение“, пишат авторите в списанието Applied Animal Behaviour Science.

„Котките, които изпитват социално напрежение, често заемат асиметрични пози, прибират ушите назад и проявяват т.нар. заместително поведение.

В подобни ситуации взаимното почистване може да служи или като опит за успокояване с цел предотвратяване на ескалация, или като фин агресивен сигнал за прикрито разрешаване на конфликта.“

Когато една котка ближе врата на друга, това може да е покана за игра, но също така и знак за скрито напрежение.

За целите на изследването учените са включили 53 души, които отглеждат по две котки.

Собствениците били помолени да заснемат животните си, докато се ближат взаимно.

Резултатите показали, че алогрумингът може да бъде използван и като дискретен агресивен сигнал.

„Котките предпочитат да отправят фини предупреждения, вместо веднага да използват нокти или зъби, защото и самите те рискуват да бъдат наранени при сбиване“, обясняват изследователите.

„Затова взаимното ближене може да служи като прикрит агресивен сигнал – например когато и двете котки искат да заемат любимото място на слънце за почивка.“

Учените наблюдавали, че когато една котка започне да ближе друга – най-често по врата – другата често прибира ушите си назад, което показва, че не се чувства особено комфортно.

Освен това били регистрирани и случаи, при които след ближенето следвали удари с лапа, драскане и хапане.

„Наблюдавахме и множество фини признаци на напрежение – като поклащане на главата, чесане зад ушите, прозяване или облизване на устните“, допълват авторите.

Докато автогрумингът (когато котката почиства собствената си козина) е насочен основно към централната част на тялото, при алогруминга вниманието е съсредоточено върху труднодостъпни места като главата, врата и ушите.

Признаци, че котките ви не се разбират

• Прибират ушите си назад или се удрят с лапи.
• Ближат се по врата, след което започват да се хапят.
• Проявяват необичайно поведение, като поклащане на главата, облизване на устните, прозяване или многократно облизване на рамото и предния крак.
• Заемат различни пози на тялото – например едната котка е надвесена над другата.

„Това са фини сигнали за стрес и ги наблюдавахме особено често, когато котките не заемаха еднаква поза – например когато едната се надвесваше над другата“, посочват учените.

Все пак, ако видите как едната ви котка ближе другата, това невинаги означава проблем.

Изследването показва, че взаимното почистване понякога укрепва социалните връзки, има хигиенна функция или помага на другата котка да се отпусне.

„Установихме, че когато котките търсят физически контакт – например сгушват се заедно в леглото си – в 41 процента от случаите това е последвано от взаимно почистване“, отбелязват авторите.

При това котката най-често ближе главата или ушите на другата. Ушите са много чувствителни и съдържат ароматни жлези, което прави това приятно за животното, което получава грижата.

„Наблюдавахме също, че алогрумингът е свързан с играта. Когато котките играят, те често се боричкат. Видяхме, че взаимното ближене понякога служи като начин да се даде начало на играта.

В такива случаи ближенето обикновено е в областта на врата – мястото, където котките често се захапват по време на игра.“

Графиката от изследването показва кои котешки поведения най-често водят до други – например физическият контакт между две котки е последван от взаимно почистване в 41 процента от случаите.

Гушкането на котка невинаги намалява стреса

Новото изследване идва малко след друго проучване, според което гушкането на котка може дори да засили негативните емоции, когато човек е под стрес.

Изследователи от Отворения университет в Нидерландия са проучили как общуването с домашни любимци влияе върху хората в напрегнати моменти.

Резултатите показали, че гушкането на куче почти не променя емоционалното състояние, докато гушкането на котка може дори да накара хората да се почувстват по-зле.

„Нашите резултати показват, че намаляването на стреса не е механизмът, който обяснява моментното подобряване на емоционалното състояние при общуване с домашен любимец“, казва водещият автор д-р Майке Янсенс.

„Взаимодействието нито с кучета, нито с котки не действа като буфер срещу отрицателните емоции.

При котките дори установихме, че по-интензивното взаимодействие е свързано с по-силна връзка между стреса и негативните емоции при техните стопани.“

Колко добре познавате котката си? 13 тайни сигнала, които тя изпраща на стопанина си

Котките често са определяни като студени и самотни създания, които прекарват дните си в кроене на планове срещу своите стопани. Според специалистите обаче това е далеч от истината.

Всъщност нашите котешки любимци непрекъснато общуват с нас и изразяват привързаността си чрез мустаците, опашката, изражението на лицето и езика на тялото.

В новата си книга Kitty Language: An Illustrated Guide to Understanding Your Cat авторката Лили Чин, с помощта на специалисти по поведение на животните, обяснява как да разчитаме движенията и сигналите на нашите домашни любимци.

По-долу са представени някои от най-често срещаните поведения и какво могат да означават.

Кирил Пламенов