Латвия иска 7 млрд. евро от ЕС заради икономическите и военните последици от войната на Русия

Латвийският премиер Андрис Кулбергс настоява Брюксел да отпусне на страната 7 млрд. евро, за да покрие част от военните и икономическите разходи, свързани с твърдата ѝ политика спрямо Русия, съобщава POLITICO.

По думите му средствата трябва да дойдат от следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз чрез новия Фонд за конкурентоспособност. Те трябва да компенсират както рязко увеличените разходи за отбрана, така и срива на търговията с Русия след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Исканите 7 млрд. евро са почти половината от планираните 15,1 млрд. евро, които Латвия възнамерява да похарчи за отбрана през следващия седемгодишен бюджетен период.

Кулбергс твърди, че държавите по източния фланг на ЕС поемат прекалено голяма част от финансовата тежест на противопоставянето на Москва.

„Довеждаме бюджетния си дефицит до максимума и с този дълг плащаме за отбраната на цяла Европа“, заяви премиерът.

Той посочи още, че голяма част от латвийските военни разходи в крайна сметка се връщат в по-богатите икономики на Западна Европа чрез покупки на въоръжение от Германия, Франция, Испания, Швеция и Нидерландия.

„Ние захранваме техните икономики“, каза Кулбергс.

Искането идва само седмици преди парламентарните избори в Латвия на 3 октомври, като натискът върху правителството заради цената на санкциите срещу Русия и военната помощ за Украйна нараства.

Латвия е сред най-твърдите поддръжници на Киев и значително увеличи разходите си за отбрана след руската инвазия. В същото време санкциите и почти пълното прекъсване на търговските отношения с Москва нанесоха сериозен удар върху икономическите връзки, които в миналото бяха насочени предимно на изток.

Европейската комисия предлага значително увеличение на общоевропейското финансиране за отбрана в бюджета за 2028–2034 г., включително 125,2 млрд. евро за сигурност, отбранителна индустрия и космически дейности в рамките на Фонда за конкурентоспособност. Тези средства обаче са предназначени за проекти в целия ЕС, а не представляват предварително гарантирани 7 млрд. евро за Латвия.

Предизборен натиск заради Русия

Още по-твърда позиция заема популистът и бизнесмен Айнарс Шлесерс. Той смята, че Латвия трябва да получава компенсации всеки път, когато подкрепя нови европейски санкции срещу Русия.

„Губим пари. Говорим как да подкрепяме Украйна, но и ние сме жертва“, заяви той пред POLITICO.

Шлесерс осъжда руската инвазия и заявява, че подкрепата за Украйна трябва да продължи, но според него Латвия не може безкрайно да понася финансовите последици.

Той не изключи напълно възможността Рига да използва правото си на вето при бъдещо подновяване на санкциите, ако не получи допълнителна помощ от ЕС.

Шлесерс, който има бизнес връзки с руски олигарси, смята още, че в бъдеще Латвия трябва постепенно да възстанови икономическите си отношения с Москва след приключването на войната.

Управляващата дясноцентристка партия на Кулбергс води в социологическите проучвания, но бъдещата коалиция може да се окаже решаваща за това дали латвийската политика спрямо Русия ще остане толкова твърда.

Премиерът иска пълна забрана за руски визи

Кулбергс призова също за пълна забрана за издаване на визи на руски граждани в ЕС. През 2025 г. държавите от Европейския съюз са издали над 630 000 визи на руски граждани.

Премиерът реагира остро и на продължаващите спорове в ЕС дали руски военнослужещи и бивши бойци, участвали във войната, трябва автоматично да бъдат лишавани от право на влизане.

„Ние луди ли сме? Позволяваме да се издават визи на руски военни, които убиват украинци на бойното поле“, заяви той.

Кулбергс настоя и ЕС отново да обсъди възможността замразените в Европа руски държавни активи за около 210 млрд. евро да бъдат предоставени директно на Украйна.

Той критикува и решението на председателя на Европейския съвет Антониу Коща да поддържа канал за комуникация с Кремъл, като според него подобна стъпка трябва да бъде общо решение на всички държави от ЕС.

Премиерът определи разговорите с Москва на този етап като „безполезно упражнение“, тъй като според него няма признаци Владимир Путин да е готов за реални преговори, а диалогът само би дал на Русия време да се подготви за следващия си ход.

Въпреки твърдата си позиция Кулбергс заяви, че Латвия трябва да бъде готова в бъдеще да възстанови отношенията с Русия, но едва след като Москва изплати репарации на Украйна, признае вината си и отговорните за военни престъпления бъдат наказани.

Според него дори след евентуално примирие сигурността по границата може да се влоши, защото стотици хиляди руски войници ще се върнат от фронта, а икономическите проблеми в Русия могат да предизвикат нова миграционна вълна.

Пламен Валентинов